|
Фирмите ще са длъжни да регистрират всяка своя сметка, а гражданите - само онези, в които има над 10-15 000 евро. Информацията ще се изисква само със статистическа цел. БНБ няма да има право да ограничава откриването или ползването на такива сметки, както и да дава публична информация за отделни фирми или физически лица и сметките им в странство. По закон БНБ няма право да дава такава информация дори на данъчните.
Тези изменения все още не са влезли в парламента. Но със сигурност по-нататъшното облекчаване на валутния режим е неизбежно, най-вече заради преговорите ни за присъединяване към ЕС. Така движението на капитали ще става все по-лесно.
Преди падането на Шенген много малко чуждестранни банки приемаха да откриват сметки на граждани, живеещи в България. След като европейските страни отвориха границите си за страната ни обаче, ситуацията се промени. Сега за българин, чийто постоянен адрес е на територията на страната ни, е много по-лесно да си разкрие разплащателен или инвестиционен влог в чуждестранна банка. Стига да разполага с достатъчно пари и да може да докаже произхода им.
Процедурата по разкриване на сметка в чужда банка не отнема много повече време отколкото у нас. Но възникват и проблеми. Някои кредитни институции примерно и сега не са съгласни да разкриват сметки на нерезидент (клиент, който живее извън територията на страната, в която оперира съответната банка). Други изискват лично посещение в банката. Трети - референции от други банки.
Все пак има и достатъчно банки, чийто условия са напълно достъпни.
Има два начина на контакт с тях - лично или чрез посредник.
Първият вариант със сигурност ще отнеме повече време - за неопитен човек не е толкова просто да се свърже и договори с желаната банка, да получи, попълни, завери и изпрати необходимите документи.
Вторият вариант е да се потърсят услугите на консултант. Вярно е, че ще трябва да се плати на фирмата за услугата, но пък така се спестяват доста време и нерви на клиента, а и със сигурност нещата ще са перфектни. Не е за пренебрегване и фактът, че тези фирми се ползват с авторитет пред банките, с които работят, и се явяват гарант за надеждността на клиента. Консултантската фирма осигурява както пълния набор необходими документи, така и референциите, които чуждите банки винаги изискват за клиентите си. Услугата излиза между $ 100 и $ 400 в зависимост от броя на документите и таксите за куриерски услуги.
Следващата стъпка, която човек трябва да направи, за да си открие влог в странство, е
да се попълнят документите, които банката изисква
Въпросните бланки са изненадващо малко - точно толкова, колкото се попълват и за откриване на сметка в родна банка. Задължително е нотариално заверено копие от личната карта, тъй като основното, от което банките в чужбина се интересуват, е постоянният адрес на клиента. В някои случаи може да се наложи и прилагането на копия от последните няколко бележки за платени ток и вода. Те не се искат от някакъв административен садизъм, а са просто допълнително средство за удостоверяване на постоянния адрес, на който живее лицето. В Австрия например изискват и заверено удостоверение за лицето от посолството си в съответната страна.
Самото попълване на въпросните бланки не е особено сложно. Най-напред се попълват имената и личните данни - дата на раждане, адрес, гражданство и т.н. След това се определя вида на сметката, колко пари ще има в нея при откриването и как човек ще разполага с тях - с чекове, дебитна или кредитна карта. Определя се и срокът на депозита.
Могат да се изберат два вида влог - разплащателен или инвестиционен.
Първият вариант е за предпочитане за хората, които ще оперират с малки суми. Лихвите по него са по-ниски, но пък и изискванията са по-лесно достижими. Няма и риск при управлението на парите. Отделните държави имат различни изисквания за минимално салдо по разплащателните сметки. Така например в Австрия и САЩ някои банки искат само от 100 до 1000 долара депозит. Но в Швейцария минимумът по класическата сметка е 3500 долара.
Изискванията за инвестиционния влог са по-големи, но и лихвите и евентуалната печалба от него са по-високи. Така например в Швейцария минимумът е 7500 долара, а в САЩ - 10 000 долара. Някои банки обаче искат най-малко 100 000 долара. Ако предпочетете такъв влог, банката ще поиска да уточните и как тя може да се разпорежда с парите ви - дали да играе с тях на фондовите пазари, да закупува ценни книжа, недвижимо имущество, акции и т.н., които могат да донесат печалба в бъдеще. Основните варианти са 3 - консервативен, балансиран или агресивен, като нивото на риска се определя измежду 4 степени - без риск, малък, среден и висок риск. Клиентът определя и вида на инвестициите, които да се правят с парите му.
По-различно е положението
при банките, намиращи се в офшорните зони.
Там минималните суми са малко по-ниски, а да се разкрие сметка на нерезидент е обичайна практика.
Всички чуждестранни банки изискват да се докаже произхода на парите, с които се открива и впоследствие захранва сметката. В това отношение откриването на сметка извън България е доста по-трудно нещо. За разлика от българските, чуждестранните трезори изискват от клиента си дори да ги уведоми каква точно сума ще постъпва по сметката му, както и колко транзакции ще се правят месечно. Естествено, информацията е изключително за вътрешно ползване, но ако българският гражданин не я представи на съответната банка, вероятността тя да откаже да му разкрие сметка е голяма.
След като всички документи бъдат попълнени и изпратени, обичайният срок, в който чуждата банка одобрява или не разкриването на влог е около 5 работни дни.
Има и вариант на българския гражданин да се издаде дебитна или кредитна карта, обезпечена със сумата, която той има по сметката си. Процедурата е сложна и много често чуждестранните банки се презастраховат, преди да извършат услугата. Но основният фактор за решението им са парите, които човек съхранява в техния трезор.
Условието за издаване и ползване на кредитна карта е по сметката да има блокирани два пъти повече пари, отколкото е размерът на предоставяния кредит. Например, ако човек ползва кредитна карта с лимит $ 5 000, по сметката му като обезпечение трябва да са блокирани поне $ 10 000.
За дебитните карти е достатъчно да имате открита сметка и да се разпростирате до сумата, с която разполагате в нея. С нея обаче няма да можете да се разплащате в магазини, хотели и т.н. Ще може само да теглите пари от банкомат.
Основен фактор при избора на желания трезор е и
лихвеният процент по влоговете.
Тук обаче е трудно да се даде конкретна информация. За разлика от българските банки, чуждестранните трезори оперират доста по-динамично с лихвите, които предлагат. От значение е и какъв вид ви е влогът, та дори и колко пари ще имате по сметка. Затова е най-добре информацията да се потърси в Интернет в конкретния момент. Иначе лихвите за малки суми са значително по-ниски от предлаганите от българските банки, а тези за суми, надвишаващи $ 25 000 - 50 000 - по-изгодни.
Трябва да се знае, че чуждестранните банки прибират месечна такса за обслужване на влоговете. Те също зависят от сумата, която ще депозирате. Така например, в САЩ, ако поддържате 1000-3000 долара по разплащателна сметка, банките могат и да ви опростят месечната такса за обслужването. Тя е в рамките на 8-10 долара.
Предимство е, че повечето банки предлагат опериране със сметките чрез Интернет. Така ще можете да следите какво се случва с парите ви, да правите нареждане за преводи и лесно да проверявате с каква сума разполагате във всеки един момент.
По мнението на консултантите режимът за откриване на сметки на български граждани в чуждестранни банки ще продължи да се облекчава. В 90% от случаите, особено при инвестиционните депозити и разплащателните с по-големи суми в тях, влоговете в чужбина могат да носят по-добри дивиденти. Причината за това е проста. В чужбина банките изпълняват функциите си на финансови посредници, а не са само трезори на пари. За разлика от родните банки.
|