Човек трябва да мисли позитивно!

Като чух по телевизията от най-високо място, че един ден гърците с положителност ще ни дишат прахта, а Европа ще ни завижда, реших да дам своя принос към опозитивяването на негативно гледащата на живота наша нация.

Върнах си празните шишета, заложих телевизора и с полученото си наех билборд за цяла седмица.

С моята ухилена физиономия и надпис:

АЗ СЪМ ЩАСТЛИВ. А ТИ?

И телефон за отговори.

Първото позвъняване беше на анонимен недоброжелател, който се осведоми дали всичко ми е наред. Дълго и настоятелно го убеждавах, че душата ми пее в такт три четвърти и че всичко е за добро в този най-прекрасен от възможните светове. Оня ми тегли една майна и освободи линията.

Веднага я зае втори анонимен тип, който се заинтересува дали си държа парите от джакпота на сигурно място и дали съм чак толкова сигурен, че мястото е сигурно. Срещу мизерен процент можел да ми осигури защита от дебнещите ме неприятности.

Постарах се да му обясня, че щастието невинаги е пряка функция на парите, че понякога животът е рай и в колибка, стига в нея да си пържим прясна рибка и сладка да ни бъде любовта. Даже му изпях песничката. Типът ме напсува и ми рече да ида да се пера. Тъкмо да му отговоря, че пералнята я заложих миналия месец, и прекъсна.

След това ми позвъниха от Министерския съвет. Да питат съгласен ли съм да се появя на първа страница на харесваните от тях вестници с изявление за пълното си щастие. Със снимки от щастливото ми битие и разкази за нещастното такова при предишните правителства.

Отговорих, че предпочитам телевизията.

- И телевизии си имаме - казаха радостно оттам. - Даже много - вие коя си избирате?

Избрах си една наслуки и веднага позвъни следващият.

- Тате, сгазих дете! Чакай да ти дам майор Миланов от районното!

Проведох с майора толкова дълъг и съдържателен разговор, че накрая той се разплака и обеща да напусне горнооряховския център за телефонни шеги и закачки, да стане нов човек, да се обърне към изконните християнски ценности и да се отдаде на пост и молитва в най-близкия манастир. Препоръчах му Килифаревския, той благодари учтиво и отиде да набира следващия произволен номер.

Следващият май че беше истински майор - с мустаци, ако се съди по гласа. Заинтересува се дали доходите ми съответстват на реалното ми щастие.

Докато обяснявах, че щастието ми не може да се съизмери дори с увеличения бюджет на културното министерство - защото е неизмерно голямо, пълно и всеобхватно, той съвсем изненадвано се разпсува, че му дават идиотски задачи и никакви двайсет заплати накуп не могат да му компенсират разправиите с такива откачалки. Препоръчах му антидепресант, но без алкохол - това вреди на позитивното възприемане на живота, особено рано сутрин, с което предизвиках нов порой от псувни. Изслушах ги внимателно и почтително - човек трябва да уважава институциите, дори когато те не го уважават чак толкова.

За седмицата получих 236 584 обаждания - повечето, както вече казах, с псувни, няколко хиляди предложения за брак, малко повече оферти за запознанства с цел чиста и необвързваща любов, още толкова - с молба за безвъзмездна помощ, и хиляди други глупости - всяка по лев и двайсет на минута към всички мобилни оператори.

Сега съм още по-щастлив.

А вие?

Телефон за връзка: 008 001 002.