Пак сме около покритата със зелено сукно масичка за бридж - Швейк от Старе Храдчани, дон Кихот от Ла Манча, баба Гица от съседния вход и аз.

- Суша, сушааа - пъшкам трогателно - Една трефичка. Четох напоследък, Сакскобургготски го бил ударил на задгранични воайажи. Само за година 64 дни си развявал благородните телеса из 22 държави. Много работи, човекът, и като гледам - повечето отвънка ни работи. Щото отвътре слабо поддаваме. Виках си, вярно, по едно време - оля се тоя да обикаля четвърто-петите си братовчеди на държавна сметка, аман от управленски бей гибита! Но не било тъй, клевета съм си викал фактически, клевета и долна инсинуация. Външнополитическа дейност било. С вътрешноикономически резултати, естествено. Ето, за първите пет месеца на годината чуждите инвестиции са паднали почти двойно; износът ни е намалял с 370 милиона долара. И всичките тия благини - главно благодарение на огромния международен авторитет на нашето Величество, на роднинските му връзки с шейховете на Шехерезада, на туристическата му ефективност!

- Контра - хили се дебелият солдатин - нашичкият Франц Йосиф много-много не се шляеше. Главно отвътре ни работеше. Пък железопътният кантонер г-н Шпунта веднъж отпътува тайно чак до Ческе Будейовице, върна се след осем години и свари в леглото на жена си Йозеф Зузек, чирак в печатницата на ул. "Хавличкова" N 47. Закла ги и двамата. А следствието установи, че закланият си е точно който трябва, обаче закланата е всъщност жената на майстерзингера Ян Станек, понеже пътешественикът забравил къде живее и се намъкнал в чужда квартира. Аналогично ми е притеснено - вашичкият, както шлянка наляво-надясно, да не свари после някой Зузек на поста си! Или да се намъкне у съседите и да вземе да колне я Тансу Чилер, я Мира Маркович!

- Пас. Пасаж. Пасианс - фъфли добродушно баба Гица (тя не грее бриджа, ама съм я научил да казва "пас" по осемнадесет начина) - от мъка скита по света Величеството, момчета, от мъка и самота. Никой не го разбира. И вие не го разбирате. И аз не го разбирам. Че и той самият, завалията, не се разбира, когато проговори на български.

- Пас - проронва Дон Кихот - И скъпият ми Росинант бе такъв.

- Какъв? - пита любознателно Швейк - Много скиташе по света или нещо се занасяше с Тансу Чилер?

- Такъв - проронва идалгото.

- Реконтра, щом ще се заяждаме - отвръщам на предизвикателството и си мисля на глас - Да ви кажа, знам и защо я прави тая работа. Върнал се е тук да си отмъщава. Нали се сещате - монархията отвръща на удара, отмъщението за наказанието, благородническата омертa, възмездието на аристократа, чае шукария и прочие. И си го заслужаваме напълно. За негативното отношение към дядо му и баща му, за струпването на националните катастрофи върху главите им, за референдума, за изфъшкването на Династическите Величия от родината, за какво ли не. Тоя сега както ни е почнал, така ще ни довърши.

- Пас - обажда се добрият войник - Вие стискайте палци да не се добере до цялата истина. Прочетох в рубриката "Весел кът" на "Ческе слово", списван от редактора Ханзличек, как в 1354 година през западните Родопи минал Вторият кръстоносен поход, предвождан от Анри 18-и, херцог на Бургундия. С него пътувал и германският благородник Карл фон Фрицхен аус Хохенцолерн Кобург цвай Гота драй Гота дер Шмусен фау Заксенярен Гешихте Цумволь и така нататък. Точно него неблагодарните местни жители, известните тракийски беси, изпекли барабар с бронята. Та тоя същия се пада на вашичкия пилигрим прапраправуйчо на прапрапразълва му по прапрапраучинайкина линия. Ако разбере и за него, ще вземе наистина да посети и останалите 275 държави.

- Пас. Паспал. Кръстьо Пастухов - въздиша баба Гица.

- Еееех! - още по-силно въздиша рицарят на печалния образ.