Бе безлунна нощ. Тиха, но не свята. Изведнъж задъхани викове отекнаха между заспалите блокове на ЖК "Младост" 6.

- Стой!

- Спри!

- На място, бе, боклук!

Неколцина се затърчаха и успяха да заобиколят тъмната фигура откъм блок 42, а останалите причакваха откъм улицата. Мърдане нямаше, всеки момент подпалвачът щеше да бъде заловен.

Тъмната фигура усети накъде отиват нещата и, заклещена в тъмното междублоково пространство, остави тубата на земята и огледа хората, които от всички страни стесняваха периметъра на възможността за бягство.

- Сваляй качулката! - каза през зъби домоуправителят Пешев. - Сваляй качулката и моли за милост!

Тъмната фигура се огледа и с рязко движение отметна качулката си назад. Всички спряха на място, някои дори забравиха да дишат.

Очите на Премиера изглеждаха зли и решителни, дори в тъмното.

- Господин Министър-председател - застана мирно Пешев, - какво правите тук, защо тичате с тази туба между блоковете, за малко да ви убием!

Премиерът се усмихна снизходително, знаеше, че без проблем може да се оправи с единайсетима от доброволците, може би само дванайстият щеше да му наложи повече усилия, но и него щеше да повали със саблен удар или най-малкото - с ритник със завъртане, последван от каратистко "хъа" и поклон.

- Тук съм заради вас, граждани! - избуча Премиерът, надвисналата тишина вече започваше да го дразни. - Да ви видя как се оправяте по кварталите.

Домоуправителят Пешев се изпъна и рапортува:

- Оправяме се, господин Министър-председател, сформирахме този отряд от доброволци, за да си пазим колите, не са нови, но все пак ни вършат работа, та решихме да...

- И добре сте решили! - прекъсна го Премиерът. - Точно затова съм тук, за да видя как сте се подготвили в случай, че попаднете на гамена - след което посочи: - Т`ва кво е?

- Това е тояга - отговори Пешев.

- И какво възнамерявате да правите с нея? - ехидно попита Премиерът.

- Ми... да трепем...

Министър-председателят поклати глава в смисъл на "тц, тц, тц", понякога се чудеше как може хората да са толкоз наивни, с тояга щели да трепят...

- Я удри! - внезапно стана сериозен той.

Пешев не разбра, затова реши да попита.

- Какво да...?

- Удри! - изрева Премиерът и подложи глава пред тоягата.

Ръцете на Пешев се разтрепераха.

- Но, моля ви, господин Министър-председател, как очаквате да ви...

В този момент Премиерът грабна ръката на Пешев, засили я и строши тоягата в главата си. Всички замряха.

- Хъа! - каза Премиерът доволно. - С тояга не става, троши се. С хватки трябва да се действа... Ей, ти там отзад, как се казваш?

- Маринков - звънна като струна човекът, - от съседния блок.

- Малинков - веднага обърка името му Премиерът, но никой не посмя да го поправи, затова Маринков викна:

- Аз!

- Крачка напред!

- Слушам! - и излезе пред останалите.

Премиерът застана пред него, поклони се, след което му би два шута и го преметна през рамо. Маринков тромаво се стовари на земята и не помръдна повече.

- Ей така се неутрализира нападател, не с тояга - и по навик би още един шут на Маринков. - Разбрахте ли ме? Можете ли да го повторите това?

Насъбралите се утвърдително заклатиха глави.

- Хубаво тогава! - каза Премиерът. - Значи работата ми тук е приключена. Да не кажете после, че държавата ви не се грижи за вас!

След което се обърна и с чувството за добре изпълнен дълг си нахлупи пак качулката, нарами тубата и се стопи в мрачината.