|
| *** |
Евангелието на Св. Йоан проповядва: "В начале бе Слово". Всъщност не е било точно така. В начале бе хаос - главозамайващ калейдоскоп от неща без думички. Междувременно Господ се пищисва, подрежда някои неща, създава други неща, накрая извайва човека и му нарежда да съедини света и словото.
Човекът изпълнява заръката и наименува нещата: "Man gave names to all the animals", както се пее в една известна песен. И на всички други неща, естествено. "In the beginning", пак естествено. Ама не в самия бигининг. Щото в самото начало са хаосът и пищисаният Господ.
Както и да е. Думата ми е не изобщо за думите, а за обогатяването и обедняването на съвременния български език.
Навлизащите в родния език чуждици и модернизми го загрозяват и обогатяват едновременно. Няма как, идват нови неща - с думичките си: сайт, SMS, кликвам, канцелирам, какви ли не.
От друга страна, изчезват някои неща, изчезват от всекидневния разговорен език и думичките, които са ги обслужвали дотогава. Няма го нещото "Бурилка", няма я думичката "Бурилка". Няма го нещото "Потури", няма я думичката "Потури". "Кобилица", "Харкма", "Кюстек" и пр. - файрум!
Е, с едно изключение (освен изключенията на лингвистичните атавизми и рудименти). Нещото "Цървул" го няма, думичката "Цървул" си е тук - основно обръщение в изящната реч на Доктор Хонорис Майната ви Христо Стоичков.
Нейсе! Все пак закономерни процеси. Често обаче сами унищожаваме думите, като ги зацапваме и омърсяваме дотам, че стават непригодни и неудобни за употреба по какъвто и да е повод.
Започнахме с "Дисидент". Звучеше гордо - поне в последните години на тоталитаризма и първите години на посттоталитаризма. После я овъргаляхме из кочината. Дисиденти, к'ви дисиденти, моля ви се, те всички са били назначени от ДС, съскаха шушумигите, споменавали по онова време тази опасна думичка само наум и под юргана. Куцо и сляпо се писа дисидент. Оказа се, че най-големият дисидент в България е бил оня, който произнасяше думичката като "дезидент" - генсекът Тодор Живков. Щото искал, представяте ли си, строшил си краката да ни изкара от Съветския съюз и да ни вкара в Европейския съюз. И "Дисидент" стана мръсна дума.
Постепенно окепазихме и думичките:
"Интелектуалец" (когато из подписки и апели налазиха стотици и хиляди "интелектуалци", начело с церебралните гиганти Азис и Миро);
"Професор" (когато автентичната професорска гилдия бе потопена от безпросветна пишманпрофесорска армия, предвождана от недоучения Ст. Кушлев и ненаписалата два реда през живота си Цв. Манева);
"Алтернатива" (щом хората разбраха, че действителната алтернатива на хайдушката мутризация е мутренската хайдутизация);
"Свобода" (доколкото "свободният избор" на трубадурите на четвъртата власт бе между защитата на истината и запазването на заплатата);
"Демокрация", "Пазарна икономика", "Преход", "Духовно възраждане", "Социална справедливост", "Национален идеал".
Накрая май ще се наложи да утепаме и думичката "човек", та да ни дойде сърце на място. Ако изобщо е оцеляла и думичката "сърце" дотогава.
Има и още нещо, достатъчно тревожно. Възможно е, унищожавайки думичките, да унищожим и нещата, които те обозначават.
За да си заслужим напълно обръщението "Цървули"!
