Регионалните различия в България нарастват, вместо да се свиват, въпреки еврофондовете, чието предназначение е именно сближаване на регионите. Най-бедните райони на страната - Северозападен и Северен централен, продължават да изостават. В същото време София обира каймака от оперативните програми с най-голям дял договорени средства на глава от населението. Правителството обещава до 2015 г. рязко подобрение на условията в най-бедните райони, но за целта ще е необходимо ударно финансиране.



Това става ясно от актуализирания план за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие за периода 2011 - 2015 г. Документът, който е ключов за развитие на регионите и програмирането на европейските средства за периода 2014 - 2020 г., бе приет без никакво представяне в края на миналата година.

Северозападният район, в който попадат Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, обеднява все повече. Според последните актуални данни на НСИ в този район БВП на глава от население през 2009 г. е бил 5576 лв., или 62% от средното за страната. В същото време най-богатият район на България - Югозападният, в който попада и София, е с 15 610 лв. БВП на глава от населението за 2009 г., или 180% повече. Сравнителните данни показват, че през годините тази разлика се е задълбочила чувствително. През 2000 г. например БВП на човек в Северозападния регион е възлизал на 90% от този за страната, а разликата спрямо най-богатия район е едва 47%. Сходна е картината и в Северния централен район, в който БВП на глава от населението за 2009 г. е 5942 лв. В този район попадат Велико Търново, Габрово, Русе, Разград, Силистра.

Задълбочават се различията и по други ключови показатели, като годишен доход от заплата, заетост, привлечени чуждестранни инвестиции. Северозападният район запазва най-ниското равнище на заетост, като по последни данни на НСИ към третото тримесечие на 2011 г. коефициентът на заетост сред населението на възраст 20 - 64 г. е 59.3%. Следва Северният централен район с 60.5% заетост и Южният централен с 63.4%. Единственият район, изпълнил общоевропейската цел за заетост към 2010 г. от 70%, е Югозападният, където равнището й е 71.6%. При заплатите разликата между отделните райони не е толкова голяма, ако не броим рязкото излизане напред на Югозападния район с 8977 лв. средна годишна заплата за 2009 г., което влошава баланса. За сравнение районът с най-нисък резултат по този показател е Южен централен район (Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково) - 5935 лв.

Вместо да наваксат изоставането чрез еврофондовете, най-бедните райони успяват да привлекат в пъти по-малко средства от София. Северноизточният район е с най-малко договорени средства на глава от населението - 512 лв. Северният централен район се справя по-добре - с 691 лв. на глава от населението. В този диапазон са и привлечените европари в Северозападния район - 700 лв. За сравнение Югозападният район е привлякъл 1855 лв. на човек, а конкретно София град - 2164 лв.

България трябва да задели допълнителни средства от държавния бюджет, за да се опита да навакса тези регионални различия, изтъкват експертите в актуализирания план за изпълнение на стратегията. Препоръчват се пилотно да бъдат финансирани отделни групи общини, в които показателите са най-лоши, а в следващия програмен период 2014 -2020 г. в подобен механизъм да бъдат включени общини от всички райони.

ЦЕЛИ

До 2015 г. БВП на глава от населението в трите най-бедни района - Северозападен, Северен централен и Южен централен, трябва да достигне ниво от 45% спрямо средното за ЕС. За сравнение БВП на тези райони за 2008 г. (последни данни на Евростат) е съответно 28, 30 и 30% от средното. Най-богатият район в България - Югозападният, е изработвал 73% от средния за ЕС регионален БВП. Регионалното министерство ще трябва да подготви и нова методика за категоризиране на населените места. Като основен критерий в нея вече ще фигурира и достъпът до интернет, който отсъства от сегашната методика.