|
| *** |
Това не е страшно, сигурно и вие сте чели за разни атомни физици, които от немай къде са захванали да отглеждат чушки и домати или пък прасета, отначало много са се измъчили, но сега вече работите им вървят отлично, самите те се чувстват превъзходно и даже в свободното си от разсад или приплод време пишат научно съобщение за корелацията между дъждоваленето и фосфоресценцията у градинския домат.
Е, започнах и аз. Реших да стана фризьор, защото някъде прочетох, че половината от работещите по света били заети в обслужващата сфера и пак не били достатъчно. Записах се на съответния курс и след месец вече имах диплома за фризьор. Наех малко помещение в съседния блок - бивш бутик, бивша бакалия, бивше нещо си, преди това друго, още по-преди гараж, ударих му една боя, купих нещо там ножици, гребени и четки, окачих отвън табела "Моден фризьор Веси" и зачаках клиенти.
Чаках, чаках, пък сложих на котлончето чайника да си направя чай. Тогава дойде първата ми клиентка - румена баба, която още от вратата заяви, че за трайно къдрене повече от 2 лева не дава. Сграбчих я и както си беше права до вратата и с пълни мрежи с чушки в ръце, навих косата й на ролки и я оставих да се накъдри под фризьорска каска, купена от битака.
Явно бабата беше кадемлия, защото после влязоха две млади жени, едни такива пъргави, застанаха пред огледалото, захванаха да си бърникат косите и да спорят дали едната да се боядиса черна, а другата да се изруси или обратното, като междувременно пробваха някакви съвсем нови блузки. Макар и с недоизправени букли от практиката във фризьорската школа по главата, аз безразличен към подобна гледка не мога да остана. Закръжах като лебед около тях, завайках се "Ай-ай-ай, какво да се правим сега, ай-ай-ай, ще трябва да филираме!" и изведнъж чайникът засвири. Това ми даде повод да ги прегърна през раменете и да кажа: "Я да изпием по един чай и да помислим ще ни свърши ли работа от кутюр дьо Пари или няма да ни свърши!"
Добре, обаче не пищеше чайникът, а бабата и изпод каската край лицето й се стелеше неподходящ за случая черен дим. Бързо я опухах с един пешкир, за да потуша пламъците и се зачудих какво да кажа. Като видях обаче как двете жени ме гледат като хъшлаци класната си ръководителка, побързах да заявя, че ето, мадам искаше трайно къдрене и получи такова, това е нова метода, сензация от Париж, ролките се вулканизират към прическата, защото пластмасата е изключително траен материал - в природата се разлага за около 100 години. Като чу 100 години, бабата пак светна - този път в преносния смисъл на думата, даде ми 2 лева и една чушка бакшиш и изтича така пъргаво навън, че въздухът свиреше в тръбичките по главата й.
Със свито сърце погледнах другите си клиентки, те обаче пак бяха подхванали заниманията си пред огледалото. Порадвах им се малко как си кълцат една на друга косите и периодично си бутат главите под крана на чешмата, пък излязох отпред на припек.
След около два часа жените дойдоха при мен, дадоха ми по 10 лева и доволни си тръгнаха, като обещаха, че ще изпратят всичките си приятелки при Веси.
Да, винаги можеш да започнеш отначало, само трябва да имаш малко кураж и много късмет.
