Всичко е относително, е казал рошавият евреин, въпросът е кое към кое ще съотнесеш, за да имаш мярка.

Как се прави разлика между високо изкуство и порнография? Няма точен аршин.

В "Стандарт" на една страница съседстват Парис Хилтън и "Олимпия" на Рене Магрит. Парис Хилтън е известна с това, че е известна, и с аматьорското си порно. Рене Магрит е известен като художник. Неговата картина "Олимпия" (гола жена с раковина на корема) бе открадната през 2009-а, припомня "Стандарт". А сега картината била върната на музея, тъй като не могли да намерят купувач. За един елитен престъпник това си е жива порнография. Парис Хилтън печели колосални суми, възползвайки се и от световната простотия, и от своята собствена. Това е гениално и просто изкуство.

За сложната категория щастие също няма точна мярка, но социолозите упорито продължават да го измерват. Според тия изследвания обикновено излиза, че българите са най-големите нещастници. Вчера с гордост и умиление прочетохме в "Преса", че "Румънците са по нещастни от нас" според "глобалния барометър на WIN GALLUP". Удивителното е, че сума интелектуалец вече точи перото и по темата ще се изсипят маса дълбокомъдрости в най-спешен порядък.

Чудим се с какъв аршин да мерим поведението на Волен Сидеров. Той преживя много в семеен и политически план, а личността му става все по-сложна и многопосочно развиваща се. Той хем е православен поборник за българщината, хем кълне като циганка: "Който ме предаде, бял ден да не види" - нарежда националистът пред "Стандарт". Хем говори за създаване на имитации на "Атака", хем пропуска факта, че той самият се е превърнал в менте на себе си. Като някакъв майтап звучи и декларацията: "Клюките за личния ми живот няма да съборят партията." При положение че партията му беше откровено семейна, а личен и партиен живот бяха едно... И в тази история поради липсата на мярка порнографията и "изкуството на възможното" (политиката демек) станаха неотделими и неразличими. Но това е тема за по-сериозен анализ.