Нямате си и представа колко са различни бабите на тоя свят? Ето ви например случай с българска баба:

Звъни телефонът в апартамента й. Вдига родната баба слушалката и сърцето й направо престава да бие - хлипа глас, съвсем подобен на гласа на внучката й, а мрачен загрижен тип пита:

- Госпожа Гицка Чуклева?

- Аз съм!

- Госпожо, внучката ви току-що направи катастрофа!

- Кой, Венчето ли? - шепне ужасено баба Гицка.

- Точно така! Венчето! - потвърждава загриженият тип и продължава да изрежда ужасните новини, докато женският глас зад него хлипа вече поименно: "Бабо, аз съм! Твоето Венче, бабо! Помогни ми, бабо!"

- Един е убит, а двама са ранени! - продължава телефонът. - Аз съм прокурорът, който разследва катастрофата! Ако дадете хиляда лева на човек, който ще чака долу, пред входа на блока, ще се опитам да прикрия вината й, ако не - чакат я най-малко петнайсет години затвор!

- Но аз... Аз, аз, господин прокурор, тук имам само седемстотин и петдесет! - заеква пред припадък баба Гицка. - И още около дванайсет в портмонето!!!

- Стигат! Сваляй всичко долу! След малко идва мой човек с такси! - отсича тарикатът, а Венчето, някъде там, около телефона, стене, та чак ще се удави в сълзи и сополи: "Бабо, бабенце мило, спаси твоето Венче, бабо!"...

Разпаря родната баба дюшека си, измъква от там скътаното за черни дни, изтърсва и всичко от портмонето си и тича, доколкото може на своите осемдесет и четири години, тича надолу по стълбите внучката си да спасява...

А ето ви сега като как би изглеждала една съвсем подобна история с една съвсем подобна осемдесет и четири годишна германска баба:

Звъни, значи, телефонът в апартамента й на някаква там "Фридрихщрасе" 15 в някакъв там Незнамкойсибург и мрачен глас пита:

- Фрау Гретхен Волф?

- Я, бите!

- Вижте, внукът ви направи тежка катастрофа!

- Кой, Юрген ли? - шепне ужасена гросмутер Грета.

- Точно така! Юрген! Аз съм старши пътен полицай! Има трима тежко ранени! Току-що ги откараха в болницата. Аз започвам да пиша доклада за инцидента и ако приведете по интернет на тази и тази сметка десет хиляди ойро, ще опиша катастрофата така, че да уредя на внука ви съвсем лека присъда!

Дотук, не може да не забелязвате, нещата са съвсем подобни. Оттук обаче стават съвсем различни. Съмнение захваща да обзема германското бабе, щото, колкото и да си разтърсен от ужасната новина, колкото и да те е затиснала старческата деменция, не можеш да не започнеш да си задаваш въпроси - става дума за нещо нечувано: разследващ полицай иска пари по сметка, при това трима ранени вече са в болницата?!

- А как ви е името, полицай? - пита след дълга пауза гросмутер Грета. - И служебният ви номер?!

Достатъчно! В Германия такива телефонни тарикати са направо невъзможни. И не защото техните бабички са умни, а нашите - прости и готови да налапат въдицата на всеки измамник. Нека не сочим с пръст родното бабе! Нито е просто, нито е толкова изкукало клетото! Нека се запитаме какво знае за това как тече животът в отечеството нашата баба Гицка. Знае, че за да уредиш детето в забавачка, трябва да платиш под масата. Знае, че за да те излекуват, трябва да бутнеш на доктора пара в плик. Знае, че за да получиш някакъв документ от някакъв там чиновник, трябва да пуснеш поне петдесетарка. Знае, че за да се отървеш от затвора, трябва да напълниш гушата на съдията. Знае, че полицаят, дето стои край пътя, мръзне там не за да оправя движението, а за да прибира пари за себе си... Все такива неща знае баба Гицка! И как да не затича надолу по стълбите да напълни гушата на мнимия прокурор? Как!?

Взимам си назад думите, дето ги изрекох в началото! Не, не са толкова различни бабите на тоя свят! Различни са държавите, в които живеят!