Напрежението в Специализирания съд за особено тежки престъпление към телезрителя беше дотолкова голямо, че кристалните полилеи светеха без никой да ги е включвал - ей така, от огромната наелектризираност на множеството. Мрачният ужас от чудовищното зверство, по което заседаваше съдът, беше изписал по лицата на присъстващите телевизионни шефове и прочее теледеятели, изпълнили залата до краен предел, онази особена тревожна просветленост, която обзема човек само при сблъсъка с бедствие от ранга на земетресение от девета по Рихтер или хумористична телевизионна програма. Програмна директорка тихо хлипаше някъде в задните редове. Председателят на съдебния състав, и той видимо силно притеснен от казуса, наруши мъртвешката тишина:

- Въведете подсъдимия!

Тежката двукатна врата се отвори с режещо скърцане и залата изохка - видът на чудовището напълно съответстваше на злодейството, което бе извършило. Слаб, бледен, дългокос, с някакво безумие в погледа. Подсилената охрана го поведе към поставената зад бронирано стъкло подсъдима скамейка. Веригата на белезниците, с които бяха закопчани и краката му, зловещо дрънчеше в цимента на пода.

- Подсъдими, разкажете какво се случи в десет часа на десети януари тази година!

- Този ден аз влезнах в кабинета на шефката на развлекателните предавания в нашата телевизия...

- Къде се намираше тя? Говорете, без да скривате фактите, подсъдими! Имаме пълен запис от охранителните камери!

- Тя... Тя седеше зад бюрото си и пиеше сутрешното си кафе. Аз се приближих, наведох се над нея и... - тук гласът на чудовището потрепери. - Казах й "Миче, абе дай да вземем и да направим едно риалити шоу "Поет търси съпруга"!

Глух ропот обзе множеството, някъде от задните редове собственик на частна телевизия не можа да сдържи гнева си, провикна се:

- Бесило! Бесило за такива!

- Тишина! Ще опразня залата! - кресна съдията и поради липсата на дървен чук, удари с юмрук по бюрото си. - Какво още й казахте, подсъдими?

- Ваша чест, разберете ме, нищо лошо не съм целял! Казах й: "Стига вече тия пари навсякъде из програмите ни! Та сделки, та лотарии, та печалби, та есемеси... Дай да покажем на аудиторията, че има и други ценности на този свят! Може да сме търговска телевизия, но и ние носим отговорност за бъдещето на нацията!"

- Извратеняк! Господи, какъв извратеняк! - изпищя шефката на рекламния отдел и припадна, свлече се бездиханна на пода.

Телевизионер налапа два пръста и захвана да свири с уста, телевизионерка зарида, засуети се телевизионен менажер:

- Лекар!? Има ли лекар в залата!?

Изнесоха припадналата. Заседанието продължи.

- Разбирате ли, Ваша чест, аз исках да стане ясно, че все пак двама души могат да направят семейство и просто защото се обичат! Не заради пари, не заради джип, не заради яхта, а заради великото "Обичам!"! - почти шепнеше подсъдимият иззад бронираното стъкло. - Наричаме това ново риалити "Поет търси съпруга" и показваме на публиката, внушаваме й, че мъж и жена може да се чувстват богати и щастливи и живеейки на таванче някакво, борейки се с несгодите, творейки бъдещето си! Разбирате ли, внушаваме, че няма начин да не успеят и да реализират себе си, щом са потопени в любов!

Тук ропотът в залата се превърна направо в грохот, присъстващите захванаха да блъскат с обувки в пода и седалките, засвириха с уста, завикаха "Ууууу!"...

- Няма ли кой да прекрати това издевателство?! - крещеше от мястото си председател на телевизионен борд на директорите. - Длъжни ли сме да слушаме как този декласиран тип говори подобни ужасии! Та тук има и бременни, има и хора в недобро здраве...

Така протичаха заседанията на Специализирания ТV съд по това особено скандално дело. Но ще ви кажа, получи си го чудовището! Здравата го опукаха! Наложиха му най-тежката възможна присъда! Ще е длъжен от сутрин до вечер да гледа само телевизионни реклами за прахове за пране! До живот! Без право на помилване!