Гражданите постигнаха нова съдебна победа в битката с неравноправните клаузи, които някои банки залагат в договорите за заеми. Двама кредитополучатели са осъдили Пощенска банка за надвзети лихви и такси за близо 10 000 евро, научи в. "Сега". Делото е заведено в Софийския районен съд, а решението на СРС е от края на 2011 г. Съдът е установил, че банката едностранно и необосновано е вдигнала лихвата по кредита. Засега делото е спечелено само на първа инстанция, но то разбива мита, че ако веднъж си подписал договор капан, остава ти само безропотно да го изпълняваш.



През 2008 г. двамата клиенти (не съобщаваме имената им, защото са лични данни) изтеглили 250 000 евро ипотечен кредит за покупка на жилище от Пощенска банка, която сега е част от Юробанк И Еф Джи. Имали възражения срещу някои точки от проектодоговора, но банката отказала да ги коментира и променя и те подписали. Два месеца по-късно хората с изненада установили, че сметката, обслужваща заема им, олеква със сума, по-голяма от договорената месечна погасителна вноска. Банката им обяснила, че това се дължи на увеличение на лихвата. Не след дълго последвал нов скок на лихвата и в края на 2008 г. месечното обслужване на заема вече излизало с 278 евро повече от първоначално договореното. Двамата продължили да плащат солените суми, но решили да се обърнат към съда.

В договора за заема пише, че банката има право да увеличава лихвата. Съдът обаче вижда проблем - на потребителя не е дадена никаква възможност да се откаже от договора и да го прекрати без санкции, ако банката едностранно промени и влоши условията по кредита. СРС цитира Закона за защита на потребителите, според който не може доставчикът на финансова услуга да има право да вдига цената, а клиентът да няма право да се откаже от договора. Точно това гласи и Европейската директива, която защитава потребителите на финансови услуги. Юристите на банката са възразили в съда, че клиентът може да се откаже, ако не му харесват промените. Само че отказът върви с такси върху непогасената част от заема, които на практика наказват потребителя за отказа. Освен това според съда банката е включила клауза, с която си запазва правото да вдига лихвата при определени условия, но тези условия не са посочени и предвидени в самия договор и това прави клаузата неравноправна.

С такива мотиви съдът е решил, че в договора има неравноправни клаузи, което ги прави нищожни, и че банката трябва да върне на двамата си клиенти надвзетите суми от лихви и такси за управление на кредита - общо 9775 евро.

От Юробанк И Еф Джи съобщиха пред "Сега", че са обжалвали решението на първа инстанция, с което исковете на двамата кредитополучатели са уважени. "Спорът е висящ, ще коментираме, когато той приключи с окончателен съдебен акт", обясниха вчера от банката.

Миналата година адв. Веска Волева спечели подобно дело срещу ЦКБ. И тогава банката бе увеличила едностранно лихвата. "В момента чакаме решение на втора инстанция, след като спечелихме на първо ниво. Делата вървят изключително успешно. Съдът на 100% приема аргументите ни срещу банките, приема, че те монополно вдигат лихви и такси", сподели пред "Сега" вчера юристката.

В началото на 2011 г. пък медиите съобщиха новината за русенец, осъдил банка "Пиреос", задето не му е понижила лихвата, въпреки че пазарните условия и контрактът за заема са диктували това. Това са нашумелите съдебни казуси, а вероятно има още немалко такива дела.

"Тези случаи разбиват удобния за банките мит, че щом си подписал договора, значи си се съгласил и не можеш да спориш. Съдебните решения показват това, което всеки юрист знае - не всяка хартия, озаглавена "договор", е договор. За да бъде, трябва да са налице различни признаци и един от тях е текстът на договора да е свободно договорен от равноправни страни. Наличието на неравноправни клаузи ги прави невалидни - въпреки подписите. Съдът ги обявява за нищожни и длъжникът не е обвързан с тях", коментира на блога си икономистът Любомир Христов, който от години води битка за равноправие между банките и техните клиенти. Според Христов, който е бивш главен икономист на БНБ, решението е съвсем просто - централната банка трябва да задължи банковите институции да прилагат правила за определяне на лихвите, основаващи се на пазарни показатели, лесни за пресмятане и ясни за потребителите. За целта, разбира се, са необходими и законови промени.