Светът знае Щатите като "страната на неограничените възможности". Там всеки можел да стане всичко, като естествено под това "всичко" се разбира "милионер", какво друго да се разбира, американската мечта, Рокфелер, лъснатата ябълка, мръсната "Голяма ябълка" Ню Йорк и пр.
В позитивен контрапункт неведнъж съм наричал България "страната на неограничените невъзможности". За каквото и чудо да сте абсолютно сигурни, че е невъзможно, значи не сте запознати с нещата у нас. В "Родино мила, теб привет" невъзможното с лекота е въздигнато в ранг на възможно.
Из цял свят, примерно, земеделци и еколози - леви партии, у нас - десни? Най-тоталитарните партии по света - тоталитарни, в България - свободни либерали? Навсякъде държавите си имат мафии, у нас мафията си има държава. Отделно турците си имат санджаци, циганите си имат резервати, Брюксел си има правителство, Вашингтон си има генерал-губернатор.
Само туй да бе, с мед да го намажеш. Невъзможностите са едно на ръка. Другото, и това е напълно разбираемо, са необяснимостите.
Помня, навремето, когато дълбаех в сложностите на философската материя, стигнах до извода, че действителната цел на всяко научно изследване е достигането до яснотата на недоразбирането.
Поетичният израз на въпросния извод гласеше:
Случва се. Случва се. Случва се.
Уж са ми ясни нещата.
Но, да го кажа научно -
липсва разбиране, братя.
Броят на случките расне,
как да не го констатирам -
колкото по ми е ясно,
толкова по не разбирам.
Та и тук така. Разбирам нещата, ама не мога да си ги обясня.
Ето, авторитетният ГЕРБ-ерски активист Андрей Иванов сдава поста в общинския съвет на столицата. Уж оставка, уж доброволно, ама с белег от шут в задника. Доброзорно, дето му викат из трънско. "Уморих се!" - вика Андрей. "Уморил се човекът, бе, к'ъв скандал, к'ви пет лева!" - вика Цецо. Разбирам, че се е уморил, добре, само не ми е ясно от какво - от разобличенията за лапане на имоти или от самото лапане на имоти. Но тъй като алчност насита няма, най-вероятно ще да го е налегнала ранна пролетна умора с капилярно изтръпване на очната роговица и изстиване на десните крайници.
Или да вземем заповедта на Бойко близките на отвлечената и убита Мирослава от Перник да се извинят на МВР. Разбирам, че трябва да се извинят. Щом Борисов казва "трябва" - трябва, та дрънка. Обаче титанинът не уточни и на мен продължава да не ми е ясно за какво да им се извинят тия безспорни виновници - за това, че почти мигновено, направо за броени месеци, разплетоха случая (и то, щото друг им го разплете)? Или за това, че за броени часове после отново го оплетоха? А може би за забавеното слънцестоене на Гринуичкия меридиан спрямо марсианската перисталтична ос?
Ясно ми е, че сме в криза. Не разбирам обаче защо само аз съм в криза, а Симеон Дянков и Васил Божков не са в криза.
Разбирам защо всички трябва да си изгорим платените отпуски - за да не товарим финансово службата си при пенсиониране. Не ми е ясно все пак защо аз трябва да оставам без отпуски, а бъдещата ни вицепрезидентка да изсмуче някакви си жалки 72 хиляди лева от неизползвани отпуски.
Ясно ми е, че добивът на шистов газ ще унищожи земята, подпочвените води, изобщо природата, респективно - всички нас. Не ми е ясно въпреки всичко защо на управляващите тъпанари това хич не им е ясно.
И така нататък.
В страната на неограничените невъзможности всичко е ясно, но неразбираемо. Или, с други думи, разбираемо, но необяснимо.
Точно както в класическата философска материя.
|
|