Мъжът в асаньора се бе замислил за нещо, когато високият глас на новокачилия се го стресна.
- Карти и билети, моля!
- А, какво? - не разбра мъжът.
- Карти и билети - повтори контрольорът, - моля!
- Какви карти и билети, нали сме в асансьор?
- Точно така - поклати глава контрольорът, - в асаньор сме. И ако не покажете карта или билет, ще се наложи да ви сваля между етажите. Карти и билети, моля!
- Стига сте викали, не виждате ли, че сме само двамата!
- Аз това го виждам, обаче знаете ли какво не виждам? - реши да бъде оригинален контрольорът. - Вашия билет или вашата карта, това не виждам. И така като ви гледам, струва ми се, че нямате.
- Естествено, че нямам! - ядоса се мъжът. - Това е асаньор!
- О-о-о - вдигна рамена контрольорът, - щом е толкова естествено, ще се наложи да слезете с мен между етажите.

- Много ми е любопитно как ще стане това, ще влезем в стената ли?

- И хитър, бе! - отбеляза контрольорът. - Хем в нарушение, хем отворен! Такива най ги обичам. Я кажете за кой етаж сте вие?
- За десети, защо?
- Защото ще ви сваля на пети и ще вървите пеша, затова! Виждате ли тука на служебната ми карта какво пише? - и с цялата авторитетност на контролен орган почука баджа си.
- Че сте кретен ли?
- Ей, тц, тц, голям сте симпатяга, значи! Не, не пише, че съм кретен. Пише - "Цветомирков, асансьорен контрольор".
- Браво на вас, Цветомирков! А на моята карта знаете ли какво пише? "Гледай си работата, нещастник!", ей това.
Цветомирков въздъхна.
- Да разбирам ли, че пътувате гратис, гражданино?
- В асаньора? - повдигна вежди мъжът.
- Не, в космическата совалка - огледа се Цветомирков. - Естествено, че в асаньора!
- Да, и не само пътувам гратис, ами и натисках безразборно копчетата.
Това дойде малко в повече на контрольора.
- И поради каква причина? - процеди през зъби той.
- Яд ви е, нали? Тази причина ми стига!
Цветомирков се беше нагледал на всякакви по асаньорите, затова реши да не си хаби нервите, особено с простак като този.
- Мислите се за костелив орех - спокойно каза той, - виждам как си въобразявате, че всичко е една шега. Но не е, господине, ще си платите глобата като поп! Защото в тази държава трябва да има ред! Като не си дупчите билетче, има стълби - ще се катерите по тях, ясно ли е? Ясно ли ви е, питам! И какво ми се пулите насреща, все едно не разбирате за какво ви говоря, вие новини не гледате ли?
- Не гледам телевизия - призна мъжът, - предпочитам да гледам през прозореца.
- И там ви е грешката. Ако бяхте гледали, щяхте да знаете, че преди седмица правителството обяви всички асансьори за платени. Антикризисна мярка на министър Дянков.
- Тоест - сви вежди мъжът - в асаньора вече се дупчи билетче, така ли?
- Или си закупувате месечна карта. Да видя вашата!
- Ми, нямам - каза кротко мъжът, но бръкна в джоба си. - Обаче имам билет.
Цветомирков го погледна с подозрение.
- Аз останах с впечатление, че нямате. Дайте да го видя!
- Ето - извади намачкана хартийка от джоба си мъжът. - Билет!
- Да, виждам, че е билет, за село... - и засрича - Чуйпет... Чуйпетлово...
- Именно - усмихна се мъжът. - Билет за село Чуйпетлово.
- Ма това е високо в планината, на майната си! - повиши тон контрольорът.
- А - зарадва се мъжът, - ей точно там да вървите и вие, и антикризисната ви мярка!