Започващият тази вечер 28-и турнир за Купата на африканските нации може спокойно да се нарече "първенството на големите отсъстващи". В шампионата, който ще продължи до 12 февруари в Габон и Екваториална Гвинея, няма да участват 5 бивши шампиони - рекордьорът Египет (7 титли), Камерун (4), Нигерия (2), Алжир (1) и Южна Африка (1), а в добавка и силният тим на Того.

Причините са различни - отборите на Египет, Камерун, Алжир и Южна Африка се представиха слабо в квалификациите. Докато Того и Нигерия имат забрани от Африканската футболна конфедерация (CAF). За Того ветото важи и за следващия турнир - в Южна Африка през 2013 г., заради "самоволното" оттегляне на отбора от предния турнир (2010-а в Ангола), когато бандити стреляха по автобуса с футболистите. При Нигерия пък причината е намеса на държавата в делата на федерацията. Отборът впоследствие бе допуснат до квалификациите, но не ги прескочи.

Липсата на толкова фактори в африканския футбол автоматично ще доведе до две последствия за настоящия турнир - броят на фаворитите се свива (Кот д`Ивоар, Гана, Мали и Мароко), а освен това доста тимове, които досега се водеха в графата на "малките", ще имат възможност да пробият. Сред изненадите обаче най-вероятно няма да е Ботсвана, тъй като футболистите едва се съгласиха да играят в турнира, след като бойкотираха тренировките преди лагера заради неизплатени премии за класирането си на стойност по около 10 000 евро.

Като сбор от футболисти Кот д`Ивоар безспорно се очертава поне като финалист - с Дидие Дрогба и Саломон Калу ("Челси"), Жервиньо ("Арсенал"), Сейду Думбия (ЦСКА, М), братята Яя и Коло Туре ("Манчестър С"), Шейх Тиоте ("Нюкасъл"), Еманюел Ебуе ("Галатасарай"), Артур Бока ("Щутгарт"). Асовете при мароканците също са на ниво - Юсеф Хаджи ("Рен"), Маруан Чамах ("Арсенал"), Хюсеин Харджа ("Фиорентина"), Бадр ел Кадури ("Селтик"), като те имат и отличен "генерал" - треньора Ерик Герец. Ганайците пък ще бъдат водени от братята Андре и Джордан Аю ("Олимпик", М), подкрепени от Джон Менсах ("Олимпик", Л), Съли Мунтари ("Интер"), пратения далеч в "Ал Аин" (ОАЕ) Асамоа Гиан и Квадво Асамоа ("Удинезе"). Малийците (с Ален Жирес за селекционер) ще са без суперзвездата Фредерик Кануте ("Севиля"), но пък със Сейду Кейта ("Барселона"), Седрик Канте ("Панатинайкос"), сочения за суперталант Модибо Майга ("Сошо") и... кой знае, може пък точно сега да изпъкне доскорошната звезда на "Левски" Гара Дембеле. Който идва свеж заради редките си изяви във "Фрайбург".

Не са за пренебрегване и сенегалците с бившия национал Амара Траоре като треньор и с имена като новия герой на "Нюкасъл" Демба Ба, Муса Со ("Лил") и Сюлейман Диавара ("Олимпик", М).

Екваториална Гвинея и Габон ще могат да разчитат на домакинския фактор реално до 1/4-финалите. А продължаване напред ще е национален подвиг. Но пък в турнирите за Купата на африканските нации винаги има по един отбор изненада. Защо пък да не е някой измежду двата домакина. Те от своя страна освен фенове, надъхани за успеха на своите любимци, са подготвили и по два стадиона. В Габон това са "Стад д`Ангондже" в столицата Либървил (40 000 места), на който ще се играе и финалът, както и "Стад де Франсвил" във Франсвил (35 000). Екваториална Гвинея е осигурила "Естадио де Бата" (35 700) в пристанищния Бата и "Нуево Естадио де Малабо" (15 250) в столицата Малабо. Съоръженията не са така бляскави, както мултимилионните бижута преди 2 г. в Ангола, но са съвсем прилични - и двете държави са с добър стандарт за континента въпреки жестокия режим на Теодоро Обианг в Екваториална Гвинея.

И този път "Евроспорт" ще излъчва директно мачовете, които при това ще са в приемливи часове (18 и 21 ч. българско време). А емоциите - за ужас на големите европейски клубове, които губят основни футболисти за около месец и половина, и този път вниманието на фенове (не само от Африка) ще бъде приковано към тези 4 стадиона. На трибуните ще има и мениджъри, така че изненадващи трансфери са възможни още до края на зимния прозорец на 31 януари. Чакат се героите.