БОЙКО БОРИСОВ: ...Понеже да се върна на въпроса ти. Ама те са много, но са слаби. Ние...

Кеворк Кеворкян, Дарик радио: ...сте малко...

ББ: ...сме малко, но сме добре организирани, имаме кауза, имаме енергия, имаме цел, желаем победата и затова успяваме. Каквото и да ни коства това - умора, мъка, болест, смърт накрая, няма значение. Важното е България, както новият президент Плевнелиев изнесе една изключителна реч в парламента.

КК: Кой му я е писал между другото, знаеш ли?

ББ: Никой не му я е писал! И то знаеш ли защо никой не му я е писал? Защото аз, когато взех решението да го номинирам пред партията, аз бях слушал тази реч стотици, хайде да не е стотици, много пъти в колата, когато съм пътувал да откривам или да правим обекти с него. Той стоеше, аз мисля, че съм го споделял, но сега след тази реч мога да го кажа, той стоеше и ми говореше на ухото, пътувайки така, с часове как трябва да изглежда България 2020 г., че трябва да спрем да мислим детайла, днеска това, което се случва.

КК: Твоите идеи от него ли са?

ББ: Голяма част са идеите от него.

КК: Не думай!

ББ: Да, разбира се. Е, сега, инфраструктура тези неща са си мои, но примерно енергийната ефективност той ми я внуши. Че е по-добре да намаляваме потреблението на електроенергия, отколкото да развиваме много мощности.

КК: Ама ти казваш нещо невероятно. На монумента му внушават. Ти си монументът, паметникът. И сега се явява един...

ББ: Нито съм монумент, нито съм паметник!

КК: ...Плевнелиев и почва да ти внушава!

(...)

КК: ...Ако срещу теб е една по-мека Мария има, ти му смръзваш кръвта. Аз сега си давам сметка защо така те лигавят, като разговарят с тебе.

ББ: Пак противниците го правят.

КК: Не, бе, аз с тебе си говоря, аз нали те наблюдавам?

ББ: Кой се лигави? Те просто дори... вече, понеже... Аз схванах тактиката им, затова сега и аз използвам. На всеки журналист, като дойде, казвам: а, Вие нали сте на Първанов? И те застават гузно. Ама, дали са, дали... няма значение. Защото това ми го направиха на мен. Нали започнаха първо - той живее в медиен комфорт. А бе, какъв комфорт? Цели телевизии, вестници, само с мен се занимават и само лошо пишат и говорят!

КК: Абсолютен медиен комфорт. Въпросът е - как го постигна, обаче? Това е темата ни. Как го постигна? Даваш ли си сметка, как стана?

ББ: Нещо да ми е спестено, да не ме е питала, да не се... ако иначе скандал може да мине за три дни, при мен 10 не го оставят да слезе от това... Дори вчера в парламента запитали за някакъв, който бил играл срещу мен футбол. И после съм го изгонил от България. (Визира се Константин Циганов, издирван от Русия престъпник, за когото Алексей Петров твърди, че е бил гъсталак с ББ - б.р.) Нито му знам името, нито си го спомням. Просто виждаш докъде им стига падението, нещастието и желанието, нещо да говорят, да уязвяват, ама не знаят какво, ама ето така да го говорят. Смешни са дори.

КК: Добре, да ти припомня една история. Казваш нещо, обичайните си отчети, много сладко ги казваш тези работи на репортерите и след това им казваш: хайде, довиждане, приятна събота. И те ти благодарят. А денят е неделя. До такава степен си ги зомбирал. Ти това, сигурно си даваш сметка, нали?

ББ: Ами, и те работят като мен и те не знаят кога е събота и кога е неделя. Сега, днес дали знаят и те, милите... Нали ги виждаш отвънка - фотографи, апарати, диктофони... Всичкото тук, ще отиват, ще го свалят, ще го пишат, някой ще дойде и ще им каже - не, не, това добре го е казал, напишете малко по да има лошо, дайте сега един анализ още по-лош да има. Нали знаеш как е? Така че те затова им е все тази, като и на мен. Дали е събота или неделя, какво ми е значението? Друго какво значение има за мен?

КК: А вярно ли е, че след някои интервюта отиваш да си вземеш душ, така те ослюнчват? Имаше един-двама водещи такива? Дори веднъж написах, че предполагам, че ги...

ББ: Вземам душ, защото има такива водещи, които като говорят плюват.

КК: Да.

ББ: И аз съм гнуслив, и след това отивам да се изкъпя.

КК: А, ти направи бележка на един в парламента, на водещ, не знам.

ББ: Аз мразя някой като говори да фъфли и да ми плюва в лицето, и съм гнуслив.

(...)

КК: Ти имаш успех в общуването или поне така изглежда, с хората. Но какво мислиш за народа?

ББ: Е, не, първо е груба грешка да се разграничиш и да гледаш хората и да го делиш на народ и ти. Това значи, че вече буквално трябва да си заминеш на мига. За хората, има много добри хора, има много лоши хора, има страшно човечни хора, има злобни и отмъстителни, има недоволни и от всичко хора, има други, които и от малкото, но с възторга и с желанието си го приемат...

КК: Но тогава трябва да смяташ...

ББ: Много е разнолик народът, хората са разнолики.

КК: Абе, един поет беше казал, че няма откъде да си внесем друг. Хубав е народът, дума да не става, но тогава би трябвало да смяташ за крайна глупост казаното от царя, че народът трябва да си смени чипа.

ББ: Не чипа, в смисъл, аз тука...

КК: Сега да не вземеш да му адвокатстваш. Оттеглям въпроса веднага.

ББ: Не да му адвокатствам. Просто ето днеска спрях при един тираджия, заради който имаше три километра опашка. Въпреки огромните усилия, знаят, че и аз ще мина там, а и по всички, да чукна на дърво, в този момент това, което ми донасят, магистрали, ситуацията е добра. Но въпреки огромните усилия на хората гледам три километра опашка. Подминах я, спрях, от първия тир, без вериги. Питам: защо бе, човек, защо?

КК: Какво ти каза?

ББ: Защото ние по закон, като няма вериги, не можем да го спрем, не можем да...

КК: Той какво ти каза?

ББ: Гледа ме като дебил, мълчи и ме гледа. Викам добре, слез, слез. Слез от камиона, погледни назад. Всичките тези хора сега, като мина, ще ме напсуват мене. Ще мислят, че заради мене са ви спрели, ще мислят, че не сме изчистили пътя, а всъщност заради тебе, дебил ниеден. Заради тебе, заради твоя мързел, че те мързи да слезеш и да си вържеш веригите, висат ти на камиона, защо не го направи?

КК: Това ли е народът?

ББ: Така че ако, от хиляди шофьори един и той точно там. И спрял, и седи, и ме гледа. Дума не казва. И понеже се качих и тръгнах, защото ме изнерви мълчанието му, ето така си разсъждавах на глас. Защо? Има знак, има хора, има ДАИ, КАТ са му казали недей минава, вижда, знае, че това ще се случи, знае какво ще причини на другите хора, и тръгва. Спрях. Спрях и го питах, ей така: защо бе?! Сега ще накажа полицаи, ще махна шефа на пътното не за друго, защото силово не са ги задължили да не минат.

КК: Обаче ако беше един репортер, така щеше да ти се израдва. Тираджиите мълчат обаче.

ББ: Какво да мълчат, като е виновен. Хиляди хора след това след него се нареждат, не може да мине тежката техника, затваря цялото едно платно, другото вече става тясно за другите и блокират всичко. Един... Е това е, за този трябва да се смени чипът. Този, ако не смени чипа, ако ще златна магистрала да направя, пак тя няма да върши работа.

КК: Царят този ли го е имал предвид или?

ББ: Аз не съм, не мога да говоря от името на царя. Ако за тоя е имал предвид, дето се вика, дори насила чипът трябваше да му сменят!