Пет години след влизането си в ЕС България продължава не само да изостава от останалите държави членки, но отстъпва дори и на балкански съседки, които още мечтаят да станат част от Евросъюза. Това показва Тhe Catch Up Index - проучване, което сравнява различни показатели за качеството на живот, за да измери колко бързо по-новите членки на ЕС настигат по-развитите от "стара Европа" и къде се намират по-бедните европейски страни. "Индексът на настигане" бе представен вчера в София от Центъра за икономическо развитие и Института "Отворено общество".

Наваксването се измерва по 4 основни групи показатели - икономическо развитие, качество на живот, демокрация, управление. В общото класиране България се намира на 28-о място сред 35 страни. След нас са Румъния и Черна гора, на дъното са Албания и Босна и Херцеговина, а в тройката на отличниците влизат Люксембург, Дания и Швеция.

Оказва се, че по степен на икономическо развитие, демократичност и качество на държавно управление (тук плюсът е политическата стабилност) България се представя еднакво скромно - по всеки от трите критерия е на 28-о място. Но по качество на живот сме още по-назад - на 30-о място. "Че живеем зле, си го знаем и без изследвания, но Тhe Catch Up Index разкрива, че българите имат по-лош бит както от латвийци и литовци, така и от сърби и черногорци", обясни Ася Кавръкова от Института "Отворено общество". В индекса "качество на живот" са взети предвид показатели като продължителност на живота, ниво на безработица, дял на ранно напусналите училище и др.

По ниво на демокрация №1 е Швеция, а България се намира непосредствено преди Румъния, но след Хърватия (бъдещ член на ЕС), Гърция и Латвия.

Като плюсове за България са отчетени ниското ниво на държавен дълг и относително високото ниво на заетост спрямо средните показатели за ЕС. Предимство е и макроикономическата стабилност, но както се потвърждава и от изследването, тя не е достатъчна да повиши значително конкурентоспособността на икономиката, посочиха от Центъра за икономическо развитие.

Експертите вчера откроиха и друг нерадостен факт - след 5 години в ЕС българските чиновници все още се учат да работят с еврофондове, а българската държава трудно намира средства за задължителното бюджетно съфинансиране при изпълнението на проекти с пари от ЕС. Всичко това води до забавено използване на еврофондовете и риск от загуба на безвъзмездни милиони. Държавата пък продължава да натоварва фирмите с данък "бюрокрация" и с излишни налози, които не носят особен приход за хазната. "Всичко това прави българския бизнес недостатъчно конкурентен", заяви Анелия Дамянова от Центъра за икономическо развитие. По този показател за последните 6 години страната ни е имала най-добро класиране през 2010 г., а после е отстъпила, показва последният доклад на Световния икономически форум.



ПРОБЛЯСЪК

Кабинетът "Борисов" се отказва да прави експерименти и нова бюрокрация чрез създаването на специална агенция за еврофондовете. Това стана ясно вчера от думите на ресорния министър Томислав Дончев. "Имахме идея да създадем такова звено, но тя вече отпадна, заяви министърът. - До средата на 2013 г. трябва да са готови текстовете на оперативните програми за периода 2014-2020 г.", каза още Дончев. До лятото на тази година пък вече ще е ясно как ще се променят самите програми, които след 2014 г. ще бъдат 5 вместо досегашните 7.



СЪВЕТ

Датският посланик у нас Коре Янсон прикани България да се съсредоточи в усвояването на европарите. "За петте години членство на страната в Евросъюза България е успяла да усвои само 22% от средствата, предвидени по седемте оперативни програми", каза Янсон. Той похвали решението на правителството да покани експерти от Световната банка и Европейската инвестиционна банка, които да консултират България при подготовката на различни проекти.