Чехия и Великобритания отказаха да се присъединят към европейския пакт за фискална дисциплина, който бе договорен от останалите 25 държави - членки на ЕС, на срещата на върха в Брюксел, предаде Би Би Си. Чешкият премиер Петр Нечас не парафира договора "заради съдържанието му и заради липсата на яснота около ратификацията и датата на влизането му в сила". Нечас обаче добави, че промените, направени в текста, са "изключително важни" и не изключи възможността да се присъедини някога към документа. Удовлетворено бе настояването на Прага и Варшава държавите извън еврозоната да могат да участват в срещите, на които се вземат решения за единната европейска валута, засягащи всички страни от фискалния пакт. За решението си Петр Нечас получи подкрепа на своята Гражданска демократическа партия и на президента Вацлав Клаус, който е известен евроскептик. Действията на чешкия премиер обаче разгневиха коалиционните му партньори, предаде Би Би Си. Външният министър Карел Шварценберг, който е лидер на малкия коалиционен партньор Топ 09, обвини Нечас, че е навредил на чешките национални интереси.
Британският премиер Дейвид Камерън категорично отхвърли фискалния пакт още в края на м.г., когато се появи идеята за него. На срещата на върха в Брюксел той бе категоричен, че правителството му ще вземе мерки, ако договорът застрашава интересите на Великобритания. Ирландия ще обмисли дали условията на предложения от европейските лидери фискален пакт налагат провеждането на референдум за ратификацията му, каза вицепремиерът Иймън Гилмор, цитиран от агенциите. Евентуалното допитване до народа може да се окаже пречка пред влизането в сила на фискалния пакт, тъй като Ирландия на два пъти отхвърли европейските договори преди накрая, именно заради кризата, да ги приеме.
ПРИЗИВ
Европейските лидери настояха за общо споразумение за спасяването на Гърция и за отписване на част от дълговете й, предадоха агенциите, като се позоваха на президента на ЕС Херман ван Ромпой. "Приканваме министрите на финансите на страните от еврозоната да предприемат необходимите стъпки, така че до края на седмица да бъдат отстранени всички пречки пред предоставяне на Гърция на нов спасителен пакет от 130 млрд. евро", каза той. Това може да стане, ако се постигне компромис между гръцкото правителство и частните банки за опрощаване на част от гръцкия дълг и преструктуриране на останалата.
Евролидерите не стигнаха до консенсус по германската идея за поставяне на Гърция под строг бюджетен надзор от страна на ЕС. Франция и още няколко държави категорично се обявиха против. Според френския президент Никола Саркози поставянето на която и да е страна под такъв надзор е неразумно, недемократично и неефикасно.
Евролидерите не стигнаха до консенсус по германската идея за поставяне на Гърция под строг бюджетен надзор от страна на ЕС. Франция и още няколко държави категорично се обявиха против. Според френския президент Никола Саркози поставянето на която и да е страна под такъв надзор е неразумно, недемократично и неефикасно.











