Онзи ден тъкмо седнах вечерта в кухнята на масата и на вратата се позвъни. Погледнах през шпионката - Хилари Клинтън. Позагащих анцуга и отворих.

- Хелоу - викна ми тя.

- Уелкъм! - отговорих, както си му е ред, и я поканих да влезе.

Седнахме в кухнята.

- Провеждам научен експеримент за съвместимостта на домашна гроздова със сурова туршия! - обясних ситуацията, вадейки чиста чаша и вилица от бюфета.

Госпожата отказа ракия, но си бодна от туршията.

- Какво ви води насам? - попитах светски.

Тя ми обясни, че е силно загрижена за българските газове.

- Аз такива проблеми нямам! - побързах да я уверя - Вярно, моите не са марка "Шеврон", но инак са екологични!

Дипломат номер едно на САЩ дипломатично ми изнесе лекция за газовете, съдържащи се в земните недра.

Изслушах я със зяпнали уста и дори вежда не помръднах, докато изведнъж тя скочи, викна: "Гоня самолет!" и хукна към летището.

Сложих чашата и вилицата й в мивката и тъкмо да седна край масата, за да подхвана нещата по същество, на вратата пак се позвъни. Отворих - Саркози.

- Бонжур! - каза ми на френски.

- Мерси много - отговорих му на български.

Отидохме в кухнята, извадих чисти чаша и вилица. И Саркози не пожела ракия, но бодна от туршията.

- Как сте, що сте? - попитах светски.

Отговори ми, че е много загрижен за българските танци.

- Аз с тях проблеми нямам! - побързах да го уверя - За последен път съм танцувал на сватбата на братовчед ми, с кума!

Той сподели, че на неговата сватба с булката играли кан-кан, от кан-канът по-хубаво нямало, да не се излагаме с тези наши хора и ръченици, ами да запретваме полите и да играем кан-кан.

- Обещавам - казах, - ама напролет, че сега ще ни измръзнат кълките, докато ги мятаме!

Стиснахме си ръцете и Саркози пое по пътя си.

Сложих и неговите чаша и вилица в мивката, запътих се към стола си и на вратата пак се позвъни. Отворих - Берлускони.

- Чао! - извика и пъргаво влезе в кухнята.

Понечих да го поуча, че "чао" се казва на изпроводяк, но се притесних да не реши, че го гоня, и да стане някой международен скандал, та си замълчах. Взех чаша и вилица от бюфета, сложих ги пред него.

Берлускони захрупа туршия, но ракия подчертано не пожела.

- Ние имаме вулкани - каза ми той и засвива пръсти - Етна, Везувий. Вие защо си нямате вулкани?

Понечих да изкажа някои мисли по този въпрос, но той ме изпревари, продължи:

- Вместо да правите ракия и вино, да вземете да си направите няколко хубави вулкани! Да изригват редовно, да леят лава денонощно! Пък правенето на ракия и вино оставете на нас!

Понечих да изкажа някои мисли и по този въпрос, но най-известният италианец скокна и си тръгна.

Сложих чашата и вилицата му в мивката, запътих се към масата и на вратата пак се позвъни. Погледнах през шпионката - Путин, с кимоно, подскача и прави сложни бойни движения с ръцете. Не му отворих, този май хич нищо нямаше да ми обяснява, ами направо щеше да ме подпука.

Взех ножиците и резнах кабела на звънеца - стигаше ми толкова висша дипломация за този ден!

Седнах си в кухнята, ударих една ракия на голо, че туршията беше свършила, и отидох при мивката да измия купчината мръсни съдове...