|
|
Общо | 440,691,203 |
Активни | 945 |
Страници | 2,133 |
За един ден | 1,302,066 |
Нигер арестува син на Кадафи
Синът на убития либийски лидер Муамар Кадафи - Саади, е арестуван в Нигер, съобщиха агенциите. Страната предостави убежище на избягалия в нея през средата на септември Саади и доскоро отказваше да го върне в родината му, заради риска, че няма да получи справедлив процес. Преди дни обаче Саади Кадафи заяви в интервю, че в Либия се подготвя въстание срещу новата власт, отстранила баща му, което може да накара Нигер да промени позицията си. След изявленията на Саади нигерският външен министър Мохамед Базум се обади на своя либийски колега Ашур бин Хаял, за да поднесе "съжаления и извинения на правителството и народа на Либия". Няколко десетки демонстранти се събраха вчера пред посолството на Нигер в Триполи и покриха стените с графити, в които се настоява Саади Кадафи да бъде екстрадиран. Нигер заяви, че може да го екстрадира в Хага, ако това поиска Международният наказателен съд.
|
12 Февруари 2012 21:06
За какво ще го съдят? За това, че е предупредил официалните власти за подготвян метеж ли?
|
12 Февруари 2012 21:23
Ще го осъдят, защото е от фамилията Кадафи, а тя буди разни асоциации, които трябва да изчезнат. А между другото цари пълно информационно затъмнение за развитието на либийската демокрация. Пуснаха ли ток, вода, има ли храна за всички, разоръжиха ли всички групировки, справиха ли се изцяло със силите на Кадафи?
|
12 Февруари 2012 22:02
Абе, кво става с демократичните избори в Либия? Някой да е чувал нещо за тях, щото аз не...? Нали уж там народът жадуваше за свобода и демокрация? И кво стана са? Само се тепат - един гушнал една тръба, друг друга, трети иска да вземе от първите двама, четвърти им крои на предишните тримца всичко да им гепи, пети пък танцува по чужда свирка, шести пък иска контрол на цяла област, седми иска да отмъщава, осми иска на майка си... Изобщо пълен хаос. Та това ли искате да стане и в Сирия?
|
13 Февруари 2012 01:48
Чакай бе , берсерко , кой НАС ми пита какво искаме ?
То какво има да става - ще си стане. Ти колко време даваш на Асад до Трето действие ( в което в ход влиза теслата окачена на стената )? |
13 Февруари 2012 09:04
Няколко десетки демонстранти се събраха вчера пред посолството на Нигер в Триполи и покриха стените с графити, в които се настоява Саади Кадафи да бъде екстрадиран. Няколко десетки! Уауууу... колко "наколко десетки"? 20 - 30? 50 има ли? Е това трябва да е "народът на Либия". Слел някой друг месец ще могат да ги дават поименно демостриращите в подкрепа на политиката на ПНС... |
13 Февруари 2012 09:07
Нигер заяви, че може да го екстрадира в Хага, ако това поиска Международният наказателен съд. Ми така де, явно "демократичното правосъдие" на ПНС в Либия НЕ отговаря на високите стандарти на Нигер в тази област... |
13 Февруари 2012 09:11
И като се замисла, бе това ли е всичко "хубаво" дето може да се каже за Либия днес? Некви безсилни плювки и безсмислени "новини"? Явно положението хич не е розово, та ни спестяват не само подробностите...
|
13 Февруари 2012 10:18
Берсерк 12 Февруари 2012 22:02 Абе, кво става с демократичните избори в Либия? .............................................. Изобщо пълен хаос. Та това ли искате да стане и в Сирия? Dinain 12 Февруари 2012 22:55
Ма ти го казваш така, сякаш е лоша идея?! Ето простичко и ясно ви го каза Динката, разделай, руши държавноста и владей и Воцката припява ли препява на новия фолклор! |
13 Февруари 2012 11:36
Няколко десетки! Няколко прости и проверени правила как трябва да се смятат истинските цифри: - "десетки" означава между 11 и 14 (обаче ако обаче правителството каже, че в опозиционните протести са се включили "няколко десетки", вероятно става дума за не по-малко от хиляда. - броят на убитите врагове (терористи, разбойници и т.н.) - ако е съобщен от официалните медии - следва да бъда намален с 2 порядъка, поест, ако се говори за "стотици убити (неутрализирани)", вероятният реален брой е под десет. Същото, но с обратен знак важи, когато се говори за нашите жертви или за жертвите сред "мирното население" - когато се спомене за "разгневени тълпи разрушиха центъра на града", общата площ на счупените ритрини е между 5 и 15 кв. метра |
13 Февруари 2012 11:47
А защо в Хага, кланът Кадафи да не са правили мизериите си в Хага? Брат му камилски товари със злато даваше да го съдят в Хага, а не в Либия. нашето Gozambo пак се е оГозамбило Вижте само какви мизерии е вършил кланът Кадафи: 1. Либия, БВП на глава на населението - 14 192$, сравни с българския; 2. На всеки член на семейството дотации в размер до 1000$ годишно; 3. Помощ за безработен 730$ месчно; 4. Заплата на медецинска сестра 1000$ месечно - у нас я стигнат 600 лв, я не; 5. за всяко новородено - 7000$; 6. Млдоженците получават 64 000$ за покупка на жилище; 7. 20 000$ при започване на бизнес като ЕТ; 8. големите данъци и сборове са забранени; 9. образование и медицина - безплатни; 10. образование и стажове в чужбина- за сметка на държавата; 11. вериги магазини за многодетни семейства на символични цени; 12. за продажба на продукти с изтекъл срок на годност големи глоби и задържане в поделенията на полицията; 13. част от аптеките с безплатно отпускане на лекарства; 14. зафалшифициране на лекарства-смъртно наказание; 15. наем на държавно жилище - не се плаща; 16. електроенергията - безплатна; 17. продажб и употреба на спиртни напитки забранени; 18. заплащане на услугите по недвижими икмоти забранени; 19. при покупка на автомобил 50% се плаща от държавата за народното опълчение 65%; 20. 70% от семействата живеят в собствен дом; 21. най-големите запаси от прясна вода - 35 000 куб.км. 22. готовност за миналата година въвеждане на златен динар; Е при тези мизерии как няма да се възмутят западните демокрации, че им проваля хубавият пазарен модел. Я вижте у нас как хубаво мръзне народонаселението, като си затваря радиаторите и така се калява. Шъ мръзне, като няма кой да му направи тези мизерии, според нашо Гозамбо. |
13 Февруари 2012 13:08
Ми той Кадафи е мъртав. Убиха го, но пък Кадафизма тепърва ще набира сили... Щото с хубавото лесно се свиква и хубавото трудно се забравя, а с "нова демократична Либия" хич, ама хич не може да се свикне, а и кръвта се лесно не забравя... Та туй дето го е казал тоз "син на Кадафи" е много близо до т.н. обосновано предположение и разбирам защо от ПНС яко ги стяга чепика!
|
13 Февруари 2012 13:12
Нефтът, дами и господа, нефтът е причината за атаката срещу Либия. Погазването на човешките права е само повод да се стреля срещу Либия. Нима човешките права са по-защитени в България? Но тук нямаме почти нищо, за да се събаря съществуващия режим.
|
13 Февруари 2012 17:16
PATRIOT 1965,
/:/ Нефтът, дами и господа, нефтът е причината за атаката срещу Либия. .......................................................................................................... НЕ ще да е нефтът само! Нефт има-и то много!- и в Саудитска Арбия, Кувейт, Катар и другите там! Но всички те са Монархии, а НЕ Републики, и са приятели на САЩ, Великобритания, НАТО и сие! Либия, освен че е(все още) Република, но беше арабска СОЦИАЛИСТИЧЕСКА Република(каквато е и Сирия, впрочем- досега и засега!)! А знайно е, че монархиите и капиталистическия Запад НЕ обичат социалистическите републики- монархиите не ги обичат, заради лошия антимонархически пример, който дават, а капиталистическият Запад не ги обича, защото НЕ искат да му дават(да си приватизират ресурсите и Икономиките, които Западът да изкупува и изкупи за жълти стотинки)!?!! Впрочем, на капиталистическия Запад не му харесва и примерът, който дават арабските социалистически републики на другите арабски и не само арабски държави(особено, ако притежават петрол и други природни ресурси)! Ерго, арабските монархии и капиталистическият Запад НАКАЗВАТ с военна Агресия и/или предизвикани Граждански войни най-вече арабските социалистически републики! |
13 Февруари 2012 20:03
Маркса отново показва непознаване на материала. Само беззъба пропаганда. Който е бил във либия знае за каква цигания и беднотия става работа.
Аз искам да питам за тези "тесли". Защо форумците говорят само за тесли и от къде тръгна това? |
13 Февруари 2012 20:24
Тези държави вече са разрушени с цел да тръгнат по цивилизован път и да се оправят или мрат поединично. Нямаме време и войски, да се занимават с тях.
Абе, нещо като изчезването на индианците, сфера в която сме нъмбър уан - огнена вода, наши идеи и техни поражения. Тоя син може да се окаже и полезен человек. По всичко личи, че е готов да сътрудничи, за да отърве кожата. |
14 Февруари 2012 00:26
Mrx++
Мисля си, че като склонен към задълбоченост аналитичният посетител на този форум и без извънредни усилия би забелязал, че "демократизацията" с която са аерирани очакванията на някои след т.нар. "Арабска пролет" в Либия, Египет, Тунис, а сега и Сирия не е нищо друго освен познатата, покрита с мухъл, но поизтупана от праха идеологическа мантра за налагане на прогресивна икономическа и обществена деградация и разруха (извън USA) - популярно озвучена, обаче, като "неоконсерватизъм"/"неолиберализъм" или (Чикагски, Фридманов) "неограничен капитализъм". Уверен съм, че дори без бунт на мозъчни газове нашият форумен аналист би се съгласил също, че "успехите" от следването на въпросната мантра, доктрина "са се доказали" многократно, а само за илюстрация ще си позволя да отделя от многотомния им опис-списък някои по-импозантни от тях : "цветните революции" в Сърбия (2001), Грузия (2003), Украйна (2004), Молдова (2005), Киргизия (2005), "събитията" в Хаити (1914-1934 - Дебаркиране на USA пехота, въздушни бомбардировки водещи до 19 годишна USA военна окупация; 1959 - Намеса на USA морски пехотинци; 1991 - Военен преврат с участието на ЦРУ сваля от власт президента Жан Бертран Аристид; 1994-1996 - Военни USA отряди налагат военен режим и връщат на власт Аристид; 2004 - Дебаркиране на USA морска пехота. ЦРУ участва в преврат за сваляне от власт на Жан Бертран Аристид), Ирак (1959 - USA преврат срещу иракския премиер Абдул Карим Касим (с участието на Саддам Хюсеин); 1990-1991 - Войната в залива. Отблъскване на иракските окупационни войски в Кувейт; 1991-2003 - Контрол над иракското въздушно пространство с периодични USA атаки на въздушни и наземни цели; 1998 - Четири дни на интезивен USA ракетен и въздушен обстрел; 2003 - Операция "Шок и ужас", USA нахлуване в Ирак с голяма войска, въздушни и военоморски сили за сваляне на правителството на Саддам Хюсеин и установяване на ново правителство; 2003 - USA окупация на Ирак с присъствие на около 150 000 войници в борба с "бунтовнически групировки", Афганистан (1998 - USA атаки на цели в стараната; 2001 - до днес - USA наземни операции и въздушни атаки за сваляне на талибанското правителство), Югославия (1992 - 1994 - USA има основна роля в блокадата на НАТО на Сърбия и Черна гора; 1999 - USA има основна роля във въздушните атаки атаки на НАТО); Босна - (1993-1995 - Активно USA участие във войната с пехота и въздушни атаки), Сомалия - (1992-1994 - Операция на USA специални части; 2007 - Въдушна USA атака по заподозрени членове на Ал Кайда), Панама - (1918-1920 - Намеса на USA пехота която изпълнава "полицейски задължения" в продължение на 2 години; 1925 - Операции на морската пехота на USA; 1958 - Сблъсъци между войските на USA в зоната на Панамския канал и местното население; 1964 - Отново сблъсъци между войските на USA в зоната на Панамския канал и местното население; 1989-1990 - 27 000 войници, флот и авиация на USA са използвани за свалянето на правителството на президента Нориега), Иран - (1946 - Разгръщане на USA войска в северните провинции; 1953 - ЦРУ сваля правителството на министър председателя Мохамед Мосадек; 1980 - USA специални части кацат в Иранската пустиня. Атаката се осуетява от повреда в хеликоптер(и);1984 - Два ирански самолета са свалени над Персийския залив; 1987-1988 - USA флота блокира иранския морски транспорт и сваля ирански пътнически самолет), Хондурас - (1983-1989 - Мащабна USA военна програма за подпомагане, целяща конфликт с Никарагуа), Никарагуа - (1981-1990 - ЦРУ ръководи операциите на никарагуанските контри. Окупация на пристанищата от USA войски), Салвадор - (1981-1992 - ЦРУ и специални части (диверсанти) извършват антивъстаннически операции в продължение на 11 години), Ангола - (1976-1992 - Операции на ЦРУ и USA военни операции), Чили - (1973 - ЦРУ участва в преврата свалил президента Салвадор Алиенде и качил на власт ген. Аугусто Пиночет, Чили става първата лаборатория на "неограничения капитализъм" под преките указания на гуруто на Чикагската школа Милтън Фридман), Камбоджа - (1966-1975 - ЦРУ подкрепя военния преврат на ген, Лон Нол срещу принц Нородом Сианук. Интензивни 7 годишни USA бомбардировки на районите в близост до границата с Виетнам), Гватемала - (1954 - ЦРУ сваля правителството на президента Джакобо Арбенз Гузман; 1966-1967 - Масивни антивъстаннически операции), Гана - (1966 - ЦРУ подпомага преврат за свалянето на президента Куаме Нкрума), Лаос - (1962 - Преврат организиран от ЦРУ; 1965-1973 - USA бомбардировки траещи 8 години; 1971-1973 - Нахлуване на американски и южновиетнамски войски), Конго - (1960 - ЦРУ подпомага свалянето и убийството на премиер министъра Патрис Лумумба; 1965 - ЦРУ подпомага военен преврат който сваля президента Жозеф Касавубу и поставя на власт Жосеф Мобуту), Индонезия - (1965 - ЦРУ участва в преврат срещу президента Сукарно и поставя на власт ген. Сухарто, само за дни са избити близо милион индонезийци), Виетнам - (1954 - USA намеса на страната на Френските колоноални окупационни сили; 1959-1964 - Постепенно разполагане на USA военни съветници и специални части; 1965-1975 - Виетнамската война. Участие на повече от 500 000на USA войска. Около 6 милиона жертви), Бразилия - (1964 - ЦРУ участвува във военен преврат който сваля правителството на Жуао Гоулард и качва на власт ген. Умберто Кастело Бранко), Еквадор - (1963 - ЦРУ подкрепя военен преврат срещу президента Хосе Мария Валеско Ибара), Куба - (1917-1933 - Дебаркиране на морска пехота. 15-годишна USA окупация; 1933 - Операция на морската пехота на USA; 1961 - ЦРУ организира диверсията в Залива на Прасетата; 1962 - USA морска блокада и заплаха с употреба на ядрено оръжие), Корея - (1950-1953 - USA участие в Корейската война), Филипини - ("Тайна" война на ЦРУ, операции на командоси (диверсанти), Италия - (1948 - Манипулиране на изборите от ЦРУ), Гърция - (1947-1949 - Войски на USA осъществяват 3 годишна кампания за потушаване на бунтове), Китай - (1922-1927 - USA флот и пехота разположени в Китай за 5 години; 1946-1949 - Солидно присъствие на около 100 000на USA войска воюваща обучаваща и тренираща местни бойци), Русия - (1918 - 1922 - USA Флот и пехота водят битки в няколко района на страната в продължение на 5 години). И преди форумните аналисти да надигнат глас, че сочената от мен доктрина, мантра е достатъчно късно явление в сравнение с много от "събитията" посочени по-горе - да уточним, че стриктно погледнато т.нар. пазарнофундаменталистки модел на Чикагската икономическа школа, наричан и "неограничен капитализъм", но също и "шокова терапия" (самият М. Фридман го определя с термина "неолиберализъм", но по-късно е ефициализиран като "неоконсерватизъм" "се сдобива" с официална политическа "благословия" за действие едва при управлението на Никсън и най-вече Рейгън, когато и получава първата си реална, жива лаборатория - Чили и другите девелопменталистки отличници от латиноамериканския Южен конус (Бразилия, Аржентина, Уругвай). Следва да имаме предвид, че последователните действия на големите корпорации за отмяна на "регулираната икономика" на Ню Дийл продължават десетилетия, но започват почти едновременно с промените въведени от Рузвелт за избягване последиците от Голямата депресия; едва с отмяната на закона Глас-Стийгъл при управлението на Клинтън и аналогичното либерализиране на суровинния пазар десният поход за "освобождаване на пазарите" от "вредните" (според Фр. фон Хайек - "зли" държавни регулации добива една почти завършеност и пълнота - търговските и инвестиционни банки вече могат да правят едно и също - неограничено да развихрят фантазията си и да бълват нови и нови видове секюритис (финансови инструменти, ценни книжа, деривати), а фючърсния суровинен пазар развихря световни спекулативни урагани повишаващи цените на петрола без друга видима логика, освен тази на бързата колосална печалба в много тесния и добре информиран кръг на "посветените". Ето защо във външната американска политика, която винаги е била функция на интересите на големите корпорации и ВПК, финансиран от същите, посоченият отколешен десен курс към максимална (и никога неостатъчна) либерализация на пазарите не е и не може да бъде явление, стартиращо с рейгъномиката. В геополитическата, икономическа, енергийна (и всяка друга) сфера САЩ трайно следва единственото върховно правило, завещано от Рокфелер при създаването на можеби най-влиятелната организация в сектора на външната политика - Съвета за международни връзки, а именно: "Бъдещето на САЩ е извън САЩ!" Казано с езика на турските паши от времената на петвековното "присъствие" по нашите земи Рокфелеровото мото звучи така: "Колете навън за да не се изколим вътре!" (справка "Време разделно". Съсипията и материалната разруха, която пазарният неолиберализъм и шоковата икономическа терапия настаниха от Чили на Пиночет до Русия на Чубайс и Гайдар, от Аржентина на Менем до България на несвършващия "преход" са точно това "колене навън", макар и с икономически средства (инструменти),което служи за постигане и запазване на нещо "вътре"! |