Наскоро осъзнах, ма как не съм го забелязал по-рано, че хумористичният фон на родния трагедиен преход като че ли е избледнял фундаментално. Обеднял откъм жанрове, осакатен откъм оригиналност, въобще.

Помните ли, примерно, какви гробищни вицове, какви свежи бисери на черния хумор циркулираха из средите на елитните културни отпадъци?

Този бе много сладък. Не в буквалния смисъл, разбира се. Бащата вампир носи вкъщи урна с прах на кремиран покойник. "Ураа, на пазара са пуснали нес-човек!" - вика радостно невръстното вампирче.

Или този. Също сладък. Майката вампирка гълчи малкото калпазанче: "Яж, не си играй сега, че ще ти се съсири супата!"

Даа, имаше в началото на 90-те черен хумор от класа, марков.

Сега май животът стана толкова черен, че хич не ни е до черен хумор.

Ами оня с шапката, и той адски сладък! Майка влачи детето си за крачето надолу по стълбите, главичката му хласка - бум, бум, бум - на всяко стъпало. "Внимавайте, госпожа - присреща я комшийката,- да не му падне шапката!" "Ааа, няма, няма, аз съм я забила с пирони!" - успокоява я грижовната майка.

Присветна като че ли оптимистична светлинка в тунела, когато Бойко, Цецо и Миро Найденов тръгнаха с шапки-идиотки из бедстващите южни райони. Присветна и бързо загасна. Щото като се вгледах, не видях никакви пирони в теменните им области. Ми да, то няма смисъл. За да има ефект заковаването, пироните трябва да се държат на нещо отвътре.

Помня още един тъмен шедьовър от онова време. Черен смях. Сенчеста гримаса. Виц чернилка, по ксенофобскому. Бащата вампир пита малолетния хлапак: "Ти обичаш ли баба си?" "Да, много я обичам!" - вика малкото вампирче. "Щото съм ти оставил парче от нея в хладилника!"

Друга, много по-мощна порция оптимизъм, обнадежди обществените очаквания при мъдрите анализи и препоръки на първите държавни мъже.

Росен Плевнелиев съобщи на ошашавения народ, че напразно хленчи и се оплаква от беднотия, особено след като всяко семейство, лигльовци такива, реално разполагало с по 1,1428571 жилище и по 1,1785714 автомобил.

След тази информация самоубийствата моментално секнаха, фалитите спряха, безработните се записаха в Държавния ансамбъл "Филип Кутев".

Премиерът Борисов не остана назад в усилията за възраждане на националния черен хумор. Първо посъветва всички българи да укрепят своя европейски просперитет чрез отглеждане и консумиране на картофи. Народът се отяде на картофи-о-кретен и разбогатя духовно.

После смъмри невъзпитаното народонаселение, щото не се извинявало на полицията, когато го биела, не целувало по бузките апашите, когато го крадели, и не носело на ръце великата Му личност когато и да е.

И накрая заклейми масовизираното отечествено лихварство. Българите били мързели и търтеи едновременно, свикнали, вместо да работят, да влагат гигантските си авоари в банките, гарантиращи им гигантски лихви, да си теглят всеки месец лихвичките и да си живеят бей гиби с тях.

Масовият българин изобщо не се вслуша в критичните препоръки, изтегли си редовната месечна лихва от приблизително 5 лева и 64 стотинки и отново я удари на разкошно лихварско съществуване.

Вече знам - има бъдеще черният хумор в България.

И го удрям на луксозна лихварска екзистенция и мързелив сън.

Сънувам, че Бойко Борисов ме пита бащински: "Обичаш ли демокрацията?" "Обичам я! Много! До последна капка кръв!" - отговарям. "Щото съм ти запазил, айде, от мен да мине, парче демокрация в хладилника. С последни капки кръв, алангле, без кокал!" - вика бащински.

Без кокал - без кокал, к'ва значка! Парче - парче, все тая! Демокрация, бабам, кой ти я дава! Че и с кръв отгоре!

Сънувам, че съм щастлив.