13 Февруари 2012 20:22

Защо за това не се говори в обществото?
Това не е единствен случай, а практика от години.

Имам познат в София на когото баща му получава сърдечна недостатъчност. Обаждат се. Линейката идва 1час по-късно.
Лекарят казва че не може да направи нищо. Искат да закарат пациента до болница, но количката не влиза през вратата.
Лекарят казва че трябва да използват одеяло за да изнесат човека до колата. Заявява, че това не било работа на шофьора на линейката и иска 20 лева за шофьора и за него да изнесат пациента в колата. При цялата тази суматоха човека си отива. Ако тека е в центъра на София не ми се мисли как е в страната.

Защо аз трябва да пиша за тези неща от Америка? Къде ви е журналистиката в-к СЕГА? Защо за тези неща не се пише? Защо обществото не протестира?

13 Февруари 2012 21:00

Ako извикаш линейка в Америка ще заплатиш 600 долара . Ще дойдат парамедици(докери) които ще те заведат в близката болница , така че не се надявай на мед. обслужване . А един шофъор на линейка в България взема 350лв. месечно а лекар 650 лв. така че не искайте чудеса

13 Февруари 2012 21:02

Би могло да прозвучи и като реклама, но го преживях. Всъщност, пиша тези редове благодарение на служителите на СОТ 161 и предлаганата, за клиенти на фирмата, услуга-неотложна медицинска помощ. Миналата година на 18. 02 получих инфаркт. Макар и да не бях клиент на услугата, линейката на СОТ 161 пристигна много бързо, макар аз да нямам ясен спомен за това. Не убеждавам никого, но сега да не дава Господ, съм по спокоен за себе си и семейството . Колкото до прежното мнение на пишещия от САЩ- вероятно, не от добро сте се махнал от любимото ни Отечество.
Бих искал да добавя и благодарностите си, за изключителния професионализъм и топлото отношение на екипа на доц. Божидар Финков и лично на доктор Добри Хазърбасанов от УМБАЛ " Света Анна", или по позната като окръжна болница. Уморих се да повтарям, че към пациента се отнасят така, както той към лекаря. Поне в мой случай, никой и за нищо не ми поиска пари. Просто, благодарение на изключително бързо пристигналата линейка на сотаджиите и поставените стендове сега съм жив.

13 Февруари 2012 21:03

Защо загиват хора заради закъснели екипи на Спешна помощ?

Проверка на РЗИ София констатира пропуски в дейността на ЦСМП София на дневното им дежурство на 4 Февруари, при което от закъснели с повече от 1 час екипи на Спешна помощ са заварени 5 починали пациенти. Медиите отново не ни спестиха обидните си коментари, като някак между редовете остана обяснението как при трафика в София могат 23 екипа да обслужат 60 подадени от тел. 112 повиквания в рамките на два часа. Възмутени граждани разбрали - недоразбрали напълниха форумите с обиди и гняв, ала това не намали броя на спешните медицински обаждания на тел. 112.
Но нито една медия не отрази, че екипите на Спешна помощ бяха първи при кошмара в с.Бисер и никой не писа за колегите от ЦСМП Хасково, които закупиха от бюджета си лекарства за хронично болните, останали без медикаментите си в потопа. Никой и не ни попита как не слизаме от линейките при минус 11 градуса, как рискуваме живота си във виелиците и макар и със закъснение стигаме до пациентите си. Благодарение на нас се родиха бебета, оцеляха много пациенти, независимо че имаше код „оранжево“ за опасно време и осъзнавахме, че рискуваме живота си при тези температури, във виелиците и преспите. Непрекъснато се говори за нарастващата в студа заболеваемост от сърдечно и мозъчно-съдови заболявания, както и обичайните вирусни инфекции. Ние също сме хора и то изтощени от стрес и безсъние, но никоя медия не си направи труда да отрази как работим при тези метеорологични условия. Линейките не спряха, закъсняваха само в най- големите градове и там, докъде не можеха да стигат дори БТР-ите. Продължаваме да работим- нищо, че за последните три месеца заплашиха лекарка в Ямбол с пистолет, удариха лекар в Стара Загора, пребиха фелдшери в Русе, Търговище, Момчилград, биха наши шофьори. Продължаваме да работим, независимо от обидно ниското заплащане и липсата на перспективи. А обществото не вижда тези дребни детайли, то се сеща за нас, когато закъснеем, почине пациент или се превърнем в сензация.
Докога Министерство на здравеопазването, медии , близки на пациенти и пациенти ще си затварят очите за пропуските в системата за спешно реагиране и ще обвиняват за проблемите малцината, останали да работят в Спешна помощ? Джи пи еси следят движението на екипите в реално време, записват ни с видеокамери кога излизаме на адрес от ЦСМП, записват ни в нашата информационна система и естествено в тази на тел.112. Всеки, които ни ругае и набеждава, може да се увери в колко часа е подаден адресът на екипа и кога екипът е пристигнал на адреса! Защо не се запитате какво се случва всъщност, за да закъснее екипът така фатално, че да загине човек?
Аз ще ви отговоря като спешен лекар, работещ от 16 години по филиалите в селата и в един от най- големите градове в България, а вие, ако имате смелостта, отидете и се уверете сами. Няма екипи, защото със спирането тел 150 се върнахме 20г.назад във времето на Спешна и неотложна помощ. Само че тогава бяхме два пъти повече хора, а днес сме наполовина, защото сме определени по щат само за спешност. Преди 20 години имаше 28 ЦСНМП – центрове за спешна и неотложна помощ и всички спешни и неотложни екипи получаваха адресите от тел.150. Тогава неотложните екипи се отзоваваха на всички неспешни повиквания като температурни състояния, хипертонични и нервни кризи, болки в корема - състояния, които се обслужваха до 1-2 часа от подаването им. Спешните екипи се отзоваваха до 20 минута на спешните повиквания, като диференцирането на адресите ставаше от медицинските специалисти в регионалните ни координационни централи. С въвеждането на пазарната икономика в здравеопазването Неотложната помощ премина към личните лекари, които трябваше да организират неотложни кабинети. Но, уви, това не се случи точно както бе предвидено. Днес, при налични 200 филиала на Спешната помощ, в страната има едва 92 неотложни кабинета, концентрирани в големите градове. Независимо, че Министерство на здравеопазването изплаща по 0,11 лв. на пациент на личните лекари, които са задължени да организират Неотложна помощ, по-голямата част от нея отново остана ангажимент на спешните екипи .
Докато имаше тел 150 се опитвахме да консултираме неотложните оплаквания и да ги насочваме към малкото неотложни кабинети в страната, за да има достатъчно екипи да покриват спешността. С въвеждането на тел.112 загубихме възможността за истинска медицинска преценка на оплакванията. Тел. 112 приема като спешни по-голяма част от адресите, като за конферентни връзки пуска незначителна част от тях, а пациентите или техните близки, изнервени след разпита на тел.112, искат веднага екип. През последните месеци адресите нараснаха неимоверно. За сметка на визити за температурни състояния, екипите не достигат за истински спешни повиквания като стенокардия, инсулт, алергична реакция, катастрофа. Задъхваме се от преумора и студ да обикаляме по улиците при отрицателни температури и да преглеждаме хора, неоткрили или нежелаещи да отидат при личните си лекари, а някъде там някой наистина се нуждае от нас, но няма кой да се отзове на истински спешното повикване.
Ако имате смелостта, разгледайте и пропуските в работата на всички звена по веригата на приемане и реализация на Спешното повикване! Проверете как работи тел. 112 в Европа и наистина ли там операторите нямат алгоритми за приемане на спешни медицински обаждания. За справка можете да разгледате сайта на ЕЕNA /Europian emergency number association/. При нас спешните адреси са снети медицински некомпетентно от тел. 112 , а от оскъдната и неточна информация, предадена ни от тях, трудно диференцираме за какво всъщност става дума. Изнервени пациентите или близките им не желаят повторно да бъдат разпитвани и екипът тръгва със съмнение за инфаркт, който на място се оказва температурно състояние. Печалното е, че понякога потегляме към припаднал в съзнание, който се оказва починал. Липсата на алгоритми за приемане на адреси, обещавани от месеци от Министерство на здравеопазването, допълнително усложнява диференцирането на степента на спешност.
92–та неотложни кабинета в страната, освен че са крайно недостатъчни, по никакъв начин не разтоварват нашите 180 спешни кабинети по филиалите, където денонощно се преглежда амбулатория и се правят манипулации. Повечето неосигурени пациенти предпочитат да се прегледат безплатно от Спешна помощ, пристигнала на крака в дома им, отколкото да заплатят 30 лв. за лекарски преглед в неотложния кабинет. Не са редки и случаите, когато ни викат за издаване на смъртен акт на отдавна починал пациент, защото не могат да се свържат с личния си лекар. Зачестяват случаите и на пациенти, които си правят чрез нас профилактичен преглед, от страх“ да не се случи нещо“. Как да обясним на последната група пациенти, че възможностите ни са ограничени и нямаме мобилни лаборатория и ретген? Когато ни викат на подобни прегледи те или ще ни използват за такси до кабинета на личния си лекар, или просто няма да бъдат консултирани в необходимия обем.
В резултат на всичко това лавина от повиквания залива нашите районни координационни централи и за съжаление все по-често сме принудени да изпълняваме адресите по реда на постъпването им, за да не ги бавим, вместо да ги диференцираме по спешност, което за момента е невъзможно.
Това, за нещастие, ще е причина и за в бъдеще да загиват хора заради закъснението на оказваната помощ, защото не може огрониченият брой екипи, предназначени за спешност, да покриват повиквания за всичко. Щом държавата няма волята да дефинира обекта на дейността ни, а оставя всеки пациент сам да прецени дали е спешен или не, нека увеличи броя на екипите и да ни мотивира да останем. Защото, освен че сме недостатъчно по щат , на много места има и непопълнени щатни бройки. С всеки месец намаляваме, а адресите нарастват - недиференцирани, разнообразни и неясни. Ако не се въведе ред в това на какво трябва да се отзовава Спешна помощ, ще продължи нелепата ситуация да преглеждаме всеки по реда на подаване на адреса му, а не според показанията. А това може би ще е причина да загинат и други пациенти, недочакали помощ. Ако не се спре с обвиненията към Спешната помощ и не бъдем мотивирани от Министерство на здравеопазването да останем на работа, ние ще намаляваме като брой екипи. Така няма да бъде далеч времето, когато на подадените от тел.112 адреси няма да има кой да се отзове. д-р Кателиева

13 Февруари 2012 21:58

Бравос за последното, д-р Кателиева!

13 Февруари 2012 22:15

Ммм, да. Проблем няма, за лекарите... а и за пациентите. ОК.

13 Февруари 2012 22:55

В семейството си имам доктор от Бърза помощ - Варна и мога да потвърдя това, което споделя тук д-р Кателиева.
Близко е времето, когато ще се питаме къде са тия лекари.

13 Февруари 2012 23:20

Да - ако нямаш застраховка, но повечето имат. Така че анди69 не се изказвай неподготвен.

14 Февруари 2012 01:11

Кви застраховки, кви 5 лв. ? 2 000 000 българи, а значи 30 % от населението е здравно неосигурено, което означава, че за него няма джипита и болници. Има само Спешна помощ, която единствено да го стабилизира, колкото да го закара до вратата на болница за да умре пред нея.

14 Февруари 2012 02:20

ако нямаш застраховка, но повечето имат

това се отнася за Америка, не за Булгаргаз (шегичка).

обществото ни е пропаднало отвсякъде.
кражби, убийства, здравеопазване, безхаберие .... да продължавам ли.

14 Февруари 2012 02:39

Продължавай.

14 Февруари 2012 03:21

на "демократичното" здравеопазване. Редакцията що не пишете за как стоят нещата в провинцията? Там на много места и на закъснели линейки хората не могат да се надат.

14 Февруари 2012 04:41

Вината не е в лекарите. Системата ги е направила слабо подготвени, корумпирани, нарушаващи клетвата си, загубили и чувството си за състрадание. Вината е в 22-годишното съсипване на българското здравеопазване от всички български правителства. Чудя се как възрастни англичани, ирландци, шотланци се преместват да живеят постоянно в България. Дори и да имаш пари, това нищо не означава. Докато ги покажеш, предложиш и дадеш вече си мъртъв. Ако пък имаш късмет да не умреш по пътя за болницата, когато пристигнеш там ще те довършат. Не говоря за няколкото елитни болници, главно в София, а за 99% от здравните заведения в страната - там където се "лекува" средностатическия българин. Условията са мизерни, за лекарите вече споменах. Като капак, дори и да си много добър лекар и почтен човек, който си изпълнява съвестно професионалните и човешки задължения, пак си обречен и потъващ в системата. Как може да очакваш някой, който едва свързва двата края с 600-700 лева на месец да бъде светец за продължителен период от време. В САЩ средната заплата на лекар в Бърза помощ е 250 000 дол. на година. Превърнато в левове - 375 хиляди, или 31 250 на месец. За какво говорим тук? Ще кажете стандартите са различни. Така е, не казвам че в България тези заплати са възможни, но поне създайте някакъв що-годе човешки минимум, отговарящ на отговорнистите на тези хора. Боко, а преди него маргинилизараха всички съсловия, играещи роля за оцеляването и бъдещето на нацията - учители,лекари,учени са докарани до просешка тояга, унижавани и принуждавани да се молят за жълти стотинки. На всичко отгоре лумпните, управляващи тази държава, насъскват българите най-много срещу тези хора, които са жизнено важни за просперитета на България, насажда се непоносимост към техните искания, опитват се да ги изкарат някакви вредни хрантутници, подиграват се на мизерното им съществуване. Ама как иначе, в една държава където господстват мафиоти, никога не работили мутри, бивши партийни величия, продажни политици, чалга културтрегери, не би могло да се очаква друго.

14 Февруари 2012 05:03

До 10 години ще се намираме в ситуация, където ако можеш да си позволиш частна здравна застраховка, включваща линейки, хвърчикоптери и прочее екстри живееш ако не - не. И ако се задържи тая ситуация няколко поколения по закона за естествения подбор ще имаме каста от хора които просто никога не се разболяват. И не мислят излишно.

14 Февруари 2012 09:34

И аз разбирам лекарите и ситуацията. Но си има грaници. И аз препатих отказ от носилка, въпреки че живея на партер. Става дума за баща ми. След като го изнесохме двама със сина ми (без участие на лекар или шофьор), изведбъж се оказава, че акумулаторът на линейката се развалил. Трябваше да го нося в болница с моя кола.
По-нататък - няма кой да го приеме - сиреч дежурният кардиолог не е в кабинета. После 30 мин чакане за скенер - неизвестно за какво. После, след навършване времето предвидено по пътеката човекът умира и всички доктори си получават парите. Какво да кажем поече?

14 Февруари 2012 10:30

Вследствие на "демократичните реформи"здравеопазването е в днешното положение.Нали трябваше да се разруши останалото от социализма,без да се държи сметка дали системата е работеща.Във всяка поликлиника имаше неотложни звена с дежурни специалисти/педиатър,терапевт,хирург/,и медицински сестри.Всичко това отиде в историята.

14 Февруари 2012 10:48

Хайде, хайде - не само при Бърза помощ има проблеми. Навсякъде си ги има, но хората не оставят други хора да умират. Преди години баща ми получи инфаркт, но лекарите от Бърза помощ така и не го разбраха и баща ми си отиде. После познати лекари се чудеха как тези от Бърза помощ не са го разбрали.

14 Февруари 2012 10:52

А това пък с носилката и искането на пари за шофьора, за да помогне на лекаря да пренесат умиращия пациент до линейката си е традиция в Бърза помощ. какво ми се оплакват от ниски заплати? От всеки пациент пренесен от тях до линейката, шофьора и лекаря си разделят по 10 лева. Пет пациента на ден, по не знам колко си дежурства в месеца, примерно 20, прави 1000 лева месечно допълнително.

14 Февруари 2012 11:20

Доклада в резюме: Няма пари.

14 Февруари 2012 12:00

Разпадът на здравната система и в частност на спешната помощ е умишлено провокиран и демонстриран от държавата сценарии за това, какво предстои да се случва оттук нататък с бюджетните системи в страната. В България от 20 години продължава провеждането на умопомрачителен социален експеримент, под напътствията на новите ни съюзници и с участието на цялото население, с цел да се види докъде може да издържат хората, при тотална приватизация и отдръпване на държавата от ред социални и бюджетни дейности.
Не съм привърженик на "безплатното" здравеопазване от бай-Тошово време, но това нашето надминава всичко познато. Едва ли има друга държава в света, в която всички болници и поликлиники са ЕООД-та и АД-та, а всички лекари - еднолични търговци.

14 Февруари 2012 13:20

На мен ми се случи същата трагедия.
На 10.01.2012 година позвъних на 150, който препраща към 112,
за да дойде бърза помощ за майка ми.
Линейката дойде час и половина след обаждането.Мама издъхна в ръцете ми.
Тук човешкият живот не струва нищо..лекарите казаха"сега ни извикаха сега идваме" не са ни търсили преди час и половина.
Ако бях я транспортирала с личен превоз до болница,
или си бях организирала чрез друго спешно звено помощ ,може би резултата нямаше да е фатален,
в случая не само не ми помогнаха, но ми попречиха.
Тел.112 е само за пред Европа, що се отнася до "спешната медицинска помощ", не само че не върши никаква работа,
а очевидно вреди на хората, но тава се крие и неглижира.
Лекарите са си добри, но какво от това като нямаме достъп до тях , когато сме в нужда.
Всички ли трябва да измрем за да се разбере това.
А към възрастните хора дискриминацията е безпощадна.
/2012 година била обявена от ЕС за година на толерантност между поколенията/.
Господа и вие не сте вечни и вие имате близки,
помислете какви ги вършите.
Направете проверка за цялата 2012 година до тук,
не само за 04.02.2012 година.
Истината е ужасяваща!

14 Февруари 2012 17:32

Milena55, много е тъжно това, което те е сполетяло. Може да се случи на всеки от нас и се случва нерекъснато. Екипите на бърза помощ не достигат, персоналът е демотивиран, организацията на спешната поощ е под всякакава критика. На твое място не бих се поколебал да потърся виновните за закъснението на екипа по съдебен път.Обажданията по тези телефони се записват с точност до минута.

14 Февруари 2012 18:27

Девет българи са си отишли в София...защото няма екипи, линейки и оборудване. Нали си представяте какво е да живееш на село или в малък град..
Екзекуторите на този народ не са с бели престилки.

14 Февруари 2012 19:12

Не зная как точно да го напиша за това направо - аз съм син на доктор от бърза помощ с многогодишна практика, не съм присъствал на негово дижурство, но от това което виждам след едно токова направо ми се плаче. Без нормална почивка, не с дни или седмици, а понякога с месеци - и нормална почивка не е това за което ти си мислиш, защото повечето хора не работят на смени и целият им ритъм на живот и почивка не е разрушен, защото тати отива на работа в 7 вечерта, смяната му започва в 20:00 и завършва в 8:00 сутринта на другия ден, прибира се около 9:00 – ако няма извънредни ситуации - и е като пребито куче, няма сили един душ да си вземе, хапва няколко залъка и ляга да спи, защото вечерта пак е на работа, и така ден след ден, надява се като излезе графика му да има поне един или два почивни дни, за да може да се наспи. Няма събота, няма неделя - само работа, знаете ли калко празници съм прекаръл без баща ми, защото е бил на работа, знаете ли колко пъти родители те ми са имали спорове заради работата му.
Стресът на лекарите от бърза помощ е огромен, екипите са малко, заплащането и оборудването неадекватно, повечето хора не биха издържали и частица от това, което те преживяват всеки път, когато се качат в линейката. Затова се ядосвам всеки път, когато някой оплюва бърза помощ, защо един път не видях репортаж в който до кажат "БРАВО!", сещат се за тях само с лошо, само когато някой почине, а не когато спасят човешки живот.
Затова Ви моля да уважавете докторите, не само тези от Бърза помощ, а всички доктори - в повечето случай не те са виновни, а системата е смотана.

P.S. Браво за коментара на д-р Кателиева!