|
Заслуга за научнофантастичния скок във времето имат
7-те групи с общо над 40 артисти,
които се изсипаха накуп в градчето. Повечето - оставили следа в сантиментите на всички онези, които са били най-малкото родени през 70-те. По калдъръмените улици зачаткаха с токчета Прешъс Уилсън със своята група "Иръпшън", дует "Бакара", "Бони Ем".
Дойдоха още Крис Норман, "САС Бенд", основана от клавириста на "Куиин" Спайк Едни и включваща звезди като Пол Йънг и Рой Ууд, както и няколко по-маргинални групи, извадили по един-два спорадични хита във времената на "Златния Орфей" и сиренето по 2.60 (версия преди деноминацията). Всички те се включиха в уникален за тукашните мащаби концерт, продължил
9 часа в събота вечер
Събитието бе заръчано да ознаменува откриването на нов лукозен хотел в Банско - "Танне". Само за протокола - това е най-голямата PR акция, правена някога в България. Предоволен от крупната немска инвестиция, в града цъфна вицепремиерът Николай Василев. Той направи сериозна жертва, за да присъства. Остави колежката си Меглена Кунева да вика за националния отбор по футбол в Брюксел. На първите редове на концерта седеше Емил Кошлуков. Мярнала се и Цветелина Узунова. Родните звезди, дошли да слушат, пък бяха цял взвод. Богдан Томов документираше събитието с камера, а Дони и Нети бяха сред най-развълнуваните зрители.
В България не се случват бог знае колко събития от такъв ранг, макар за мнозина по-модерно настроени коментатори поканените в Банско да са били отломка от някаква минала епоха, динозаври от втората половина на миналия век, на които некрологът им се подава от джоба. Самите грандиозни размери на сцената и програмата обаче подсказва шоу, ето защо сред петте хиляди на площада (с билети и покани, плюс цяло Банско, накичено гратис по балкони, мантинели и заграждения) се беше стекъл народ от цялата страна, че и не само. Допълнителен
градус на купона даваха бирата и вурстчетата
- на всеки километър по десетина сергии с тях.
Поостарелите хубавици от "Бакара" откриха шоуто под дъжда с хита си от 1978 г. "Yes Sir, I Can Boogie". Слушаше ги вяла и бяла тълпа - бяла, тъй като всеки, влязъл законно на концерта, имаше право да получи срещу билета си бял дъждобран. Първите плахи танцьори се изявиха по време на изпълнението на "Рейси" - симпатични полуаматьори с хавайски ризи, чийто репертоар се състоеше предимно от прилежно изсвирени кавъри на любими ретропарчета.
Когато Прешъс Уилсън запя "I Can't Stand The Rain", над Банско вече грееше ослепително слънце. Единственото, което се е променило в легендарната негърка от 70-те насам, са няколко килограма в повече. Заедно с двете си пригласящи колежки от "Иръпшън", тя не остави седнал човек върху пейките с "One Way Ticket" и "Raising My Family". Макар да пя посред бял ден, Прешъс успя да постигне усещането за осемдесетарски клуб, в които облечени в ламе и пайети хора танцуват диско. Всъщност в ламе беше облечена само тя и групата й. Зрителка на около 40 срамежливо прикриваше лъскавеещия си диско-панталон под дълга риза, поклащайки се в ритъма на спомените.
Еуфорията, предизвикана от "Иръпшън", бе
премазана като от валяк
в следващите две точки от програмата. "Опус" - австрийски чичета, никога незаписали друго свястно парче освен "Live Is Life", се принудиха да започнат и да завършат с хита си, тъй като всичките им други парчета предизвикваха обяснимо униние у публиката. Още по-зле стана, когато излязоха никому неизвестните "Крис Андрюс Бенд".
За щастие "Гибсън Брадърс" и тяхната "Cuba" посгряха народа в Банско. Те бяха успешна прелюдия към логичната кулминация на веселбата. "Бони Ем" излязоха в състав Боби Фарел и три нови девойки. Известно е, че в момента има поне два-три състава, обикалящи света с песните на "Бони Ем" и опитващи са да захлебят от старата слава. Този изглежда е най-истинският, въпреки бе Боби бе кльощав като скумрия, космясал като ранен неандерталец и напушен като талпа. "Бони Ем" не пропуснаха нито една от песните, които претъпканият площад бе готов да изпее: "Ma Baker", "Rasputin", "Rivers of Babylon"... Както повечето групи, поканени за този концерт, и "Бони Ем" са приключили с активната си творческа биография и писането на песни преди повече от 20 години. Но как тогава да обясним факта, че Кайли Миноуг оглавява всички класации и краси всички корици на списания във Великобритания, а "Мохито" е най-модният клуб в София?
Ретрото е модерно
Погледнато културологично, може би светът просто тъгува за безметежното време преди Интернет, СПИН-а, екстазито и Осама бен Ладен. Оттам и възродената страст по кичозните дрехи, обувките с дебели платформи и натрапчивите евродиско ритми.
Най-хубавото на този концерт бе, че всеки - и участник, и зрител - беше наясно, че е извън класацията по актуалност. Присъстващите просто преживяваха със закъснение необходимите си детски мечти. Попкултурата е хронологична, а да си буташ гагата в електронния ъндърграунд, преди да си минал предшестващите го епохи, е като да се опитваш да караш ферари, преди да е изобретено колелото.
Както обеща самият Фарел - "ние ще ви върнем в 70-те, когато любовта беше истинска". Гледайки помпозните костюми и предизвикателното сценично поведение на "Бони Ем", човек схваща и друго - "Арми ъф Лавърс" нищо не са измислили.
Народната радост избухна като ураган, когато Боби Фарел качи за биса на сцената десетина дечица, въпреки нескритото неодобрение на охраната.
Девойка от публиката пък с трепет откъсна синджирчето от шията си и го подари на облечения в пайетени гащи хахо. Какво му трябва на човек в един провинциален град в една провинциална държава?
Сърцата на зрителките над 40
окончателно бяха разбити от Крис Норман. Бившият фронтмен на "Смоуки", които гостуваха у нас преди по-малко от месец, е събрал нова 7-членна група. Видимо остарял, с нея той изпя същите песни от златните си години (плюс незабравимия си дует със Сузи Куатро "Stumblin' In"). И подари на лелките в Банско по-истинския концерт на "Смоуки". Публиката го изпрати с двойно повече овации, отколкото групата с това име в зала 1 на НДК.
Дочакалите полунощ имаха награда за търпението - "САС Бенд", най-музикантската и професионална група сред гостите. Основана е от Спайк Едни - макар да е бил официално член на легендите "Куин", той работи като неизменен техен клавирист до разпадането на групата със смъртта на Фреди Меркюри. Негово е лежерното пиано в "Бохемска рапсодия", няколко акорда от което не пропусна да пусне и сега. В групата му са събрани хора, свирили под знамената на "Притендърс", "Рейдиохед", Тина Търнър, "Холис", Боб Гелдоф - не непременно световноизвестни, но очевидни професионалисти. Сред камарата вокалисти се отличаваха Пол Йънг, ексцентричният Рой Ууд - пял в "Илектрик Лайт Оркестра" и грамадния Тони Хедли от "Спандау Балей". Освен кавърите, които съставляваха основната част от изявата им, "САС" изсвириха и невероятно триминутка "китка", побрала по един риф от 21 крайъгълни поп и рок парчета. Макар и пооредяла, публиката ги изпрати с възторг.
Те обещаха на другата вечер (късно снощи - б.р.) да пеят с нашата Мария Илиева. Достатъчно патриотичен финал за едно огромно за България, макар и закъсняло с двайсетина години събитие.
На които това не се видя достатъчно родолюбиво, пък завършиха нощта с капама и цигански оркестър в някоя от банските хладни механи.
|
