|
| *** |
- Имам чисто нова страхотна идея за реформа в моя сектор - похвали се здравният министър.
Финансовият, който от малък колекционираше страхотни идеи, го погледна въпросително. Здравният продължи:
- Когато пациент се настани в болница, той си плаща от джоба много неща - консумативи, услуги, храна и всичко друго. Къде под масата, къде на касата - плаща. Но и държавата дава пари за това, че лежи на едно легло в една стая.
- Е, и?
- Защо да не приемем едно решение, че всеки пациент може направо да си купи стая в болницата и да си ходи там, когато реши. Така или иначе много голям процент от хората търчат в болниците за щяло и нещяло.
- Е! Хората не ползват болниците толкова често, все пак!
- Така е. Но могат да дават под наем стаите си на свои близки, на познати, на съседи или пък на крайно нуждаещи се. Важно е ние да не плащаме.
- Интересно...
- Нали! И когато човек си вземе стая в болницата, ще може да я подреди по свой вкус, с мебелите, с цветята, да я превърне в свой нов дом. Ще си лежи там, дори и да е здрав, негова воля!
- А как стои въпросът със заплащането. Все пак през цялото време говорим за пари или нещо не съм разбрал, а?
- Ще го уредим лесно. Ще увеличим болничната администрация, всеки ще прави ежемесечни вноски за изплащането на стаята, можем да обещаем дори и места за колите на пациентите на служебния паркинг. Ето още едно перо за доходи в хазната!
- А ако желаещите са повече от очакваното, какво ще направим?
- Ще измислим механизъм две или три семейства да могат да си делят една стая и да лежат в нея на смени. Когато решат или когато им се налага.
- Синдикатите веднага ще изпищят за най-бедните хора. Те няма да могат да си купят даже кенефа в нито една болница.
- Ще направим голям държавен фонд, който да им отпуска заеми на преференциални условия. Като парите ще са само и единствено за болнични разходи. И така всеки ще има гарантиран достъп да болничното легло. Парите пак ще дойдат при нас!
- Много добре!
- Това ще стане нов символ на нашето управление! Всеки нуждаещ се ще бъде осигурен болнично во веки!
- Браво!
- А ако на някого му дойдат болни роднини, винаги може да каже: разполагайте се в болницата, ключът от моята стая е при старшата сестра!
- Важно е да сметнем само каква е цената на един квадратен метър болнична площ.
- Лесна задача за твоите специалисти! Ще направим и една голяма рекламна кампания с брошури по фризьорските салони... И без това народът се чуди къде да си дене парите! По-добре ли е да стоят в банките да мухлясват? Не, разбира се. Така ще могат да похарчат пари за ново болнично обзавеждане, за боядисване на стените, отопление, осветление и други консумативи.
- С един изстрел ще утрепем няколко заека!
Министърът на финансите се усмихна за първи път:
- Много добра идея! Как не се сетих по-рано за нея! Браво.
Здравният министър въздъхна:
- Само се моля дано премиерът да я хареса!
- Ще я хареса! Знаеш го - новатор е, нестандартник! Онзи ден и аз му предложих една идея - банките да подаряват по една кутия шоколадови бонбони на всеки гражданин, който тегли кредит.
- А той?
- Прие я от раз. Сега ще говорим с банкерите и с производителите на шоколадови бонбони.
Минути по-късно започна редовното заседание на правителството. Когато му дадоха думата, здравният министър смело докладва:
- Господин премиер, имам нова идея за организация на здравната реформа у нас. Тя е направо революционна. Обстойно я обсъдихме с финансовия министър и имам неговото одобрение. Ще се казва: "Моята болничната стая - моята крепост"!
Премиерът отсече:
- Хубаво име! Приема се! Давайте по следващата точка от дневния ред!
