|
| Латвийки гласуват в столицата Рига. Мнозинството граждани на бившата съветска република отхвърлиха признаването на руския за втори официален език в страната. |
Във втория по големина латвийски град Даугавпилс гласувалите в полза на руския език са били 85% от избиратели, а против едва 14 процента. В столицата Рига 37% от избирателите също са гласували за новия статут на руския език, докато противниците наброяват 62 процента.
В същото време в референдума не са участвали 319 000 рускоезични граждани на Латвия. Според нейното законодателство, въведено след отделяне на страната от Съветския съюз, те се водят "неграждани" и съответно нямат право на глас (както и някои други права, каквито имат етническите латвийци). Това са хора, които са се преселили в Латвия по съветско време.
В момента единственият официален език в тази 2-милионна балтийска държава е латвийският. Руският език има статут на чуждестранен език, въпреки че той е майчин език за 44% от жителите на страната.
"За" гласуваха 273 374 души. Това е страшно много. За мен това означава ясно формулирана задача - до последно да се отстояват вашите интереси", написа в страницата си във "Фейсбук" столичният кмет Нил Ушаков, който е и лидер на считаната за проруска партия "Център съгласие". Тя е най-голямата партия в парламента, която обаче не управлява.
Според латвийския президент Андрис Берзинш след референдума идва време "за сериозна дискусия за укрепването на основите на Конституцията и промяна на модела на властта". По думите му това трябва да бъде направено "с единствената цел да се укрепи латвийската държава и по възможност да се предотвратят всякакви заплахи в бъдеще за държавата".
РЕАКЦИЯ
Русия заяви, че не разглежда латвийския референдум като честно отражение на мнението на латвийския народ, предадоха агенциите. Резултатите от референдума далеч не отразяват пълно националните предпочитания, защото на 319 000 (рускоговорящи) "неграждани" им е било отказано правото да изразят мнението си, въпреки че много от тях са родени в Латвия или живеят там от много време", гласи комюнике на руското външно министерство. "Надяваме се, че гласът на рускоезичните жители ще бъде чут от латвийското правителство и от международните организации, призвани да гарантират спазването на правата на малцинствата", се казва още в комюникето.














