Всичко започна малко след като уволниха Минка от работа; някакви американци купиха кравефермата и поставиха условие - всички да владеят английски на работно ниво. По-младите момичета, наскоро завършили в града, знаеха по стотина думи и се спасиха - но Минка не успя. Не че не опита - две седмици викаше на кокошките "гърлс", а на кучето "май френд", но - дотам. Накрая мениджърът сви рамене и каза "сори". Било им фирмена политика и нямало как.

Минка седеше по цяла вечер втренчена в телевизора и не чуваше успокоителните подмятания на мъжа си Кольо, че ето на, сега като им говорят на английски, кравите сигурно ще дават повече мляко... Но на него му беше лесно - машинната станция я купиха комшиите и едно "мараба" сутрин им стигаше. А когато нещо се повредеше, Кольо обясняваше на технически турски "ай сиктир и анджаклама" - и се разбираха прекрасно.

А Минка гледаше телевизия до късно, после си лягаше до мъжа си - и на втората седмица почна да пъшка. Споменаваше някакъв Мехмет, молеше го да се занимава с глупави перли, а малко по-късно блажено въздъхваше и отронваше по едно "машалла". И Кольо се уплаши.

На следващия ден той отиде при известната баячка баба Айше, която, откакто закриха медицинския пункт, лекуваше цялото село. Донесе заклана кокошка и шише вино и изплака болката си. Баба Айше кимна, извади някакви билки и му нареди всяка вечер да вари чай, който да изпиват преди лягане с жена си.

Кольо изпълни всичко точно, вечерта сънува двама душмани, обясни им всичко, те кимнаха и обещаха да решат проблема веднага. И наистина - Минка спря да пъшка, понеже онези замъкнаха Мехмет някъде и повече никой не чу за него.

Седмица по-късно даваха "Титаник". Кольо изпи шише ракия и си легна след жена си, за да чуе "О, Леонардо, да, да..." Почти не спа през нощта, а на сутринта бе при баба Айше и всичко се повтори.

Вечерта в съня му доплуваха с лодка група чернокожи пирати, които бяха загърнати в полушубки, носеха на главите си ушанки и раздразнено псуваха на сомалийски сценаристите - не можело ли корабът да се разбие в някой коралов риф, та да не се налага сега да се пъхат сред ледовете... Но накрая все пак отидоха, взеха в плен главния герой и поискаха десет милиона откуп за него. И Минка спря да охка. За всеки случай Кольо забрани на жена си да гледа филми.

След още една седмица обаче Минка пак почна - този път молеше някакъв Митко да вкара. Кольо прокле целия Манчестър Юнайтед и се запъти към баба Айше...

През нощта в съня му дойде сър Алекс Фергюсън и се разбраха като мъже - нашият човек да му напълни една туба от най-старото вино, а оня да не пуска Бербатов в игра поне месец. За всеки случай обаче Кольо забрани на жена си да гледа и спорта.

Няколко дни по-късно той отново чу стонове от спалнята. "Да, Бойко, да, да..." Кольо не спа цяла нощ и призори почука на вратата на лечителката.

През нощта в съня му дойдоха двама полицаи. Изобщо не пожелаха да разговарят, а директно го предупредиха да не си вре гагата, където не му е работа. Все пак на тръгване единият го успокои, че нашата полиция (ни) пази...

На сутринта Кольо изхвърли всички чайове, донесе най-голямата мотика и я връчи на жена си, а после посочи огромната градина...Е, пъшканията не престанаха веднага, но сега текстът им бе по-приемлив - "ох, ръцете ми...ох, кръста ми..." Но постепенно намаляха.

Та - ако жена ви почне да пъшка нощем и да споменава чужди имена - трудова терапия му е майката. Иначе - отиде ви семейството...