|
| Празни наполеонки на някой пран Наполеон. |
Онзи ден, докато мислех разсеяно по фундаменталните проблеми на житието, битието и черните дупки, погледът ми падна върху едно непипнато томче от библиотеката ми - "Свят, населен с демони" на Карл Сейгън (Саган отпреди пазарната икономика). Много уважавам Сейгън-Саган - страхотен тип! - толкова го уважавам, че даже не смея да му чета книгите.
Демони! Ми да - светът е населен със зловредни демони, иначе щяхме ли да сме на това дередже? Понеже бях на третата чаша и гениалните мисли фърчаха от главата ми като шрапнели, започнах тутакси едно кратко списъче на злодеи, заради които..., абе, какво да обяснявам, пуснете си някое битиви, ще ви се избистри. Ето:
Езоп - вместо да се отдаде на креативен труд в полза на прогресивното робовладелско общество, писал разни двусмислени шегички по адрес на боговете. Наказан справедливо от Международния трибунал в Делфи.
Ератостен - отклонявал незаконно правителствени фондове уж да мери обиколката на Земята. Копал дупки където е строго забранено копаенето на дупки. Бучил пръчки по паркингите на местата, запазени за инвалиди.
Веспасиан - нарушил правата на римските граждани, принуждавайки ги да се облекчават на избрани от него места. Смекчаващо вината обстоятелство - въвел заплащане за услугата...
На това място ме прекъснаха. Обади се Кант по жиесема. Измислил бил ново доказателство за съществуването на Бог. Чел го на приятелите в кръчмата, обаче реакцията била хладна (кой ги знае какво вино пият). Даже някой си Саул от Тарс скочил да го бие. Напомних му за ен плюс първи път, че съм атеист от най-лошата порода и да не ме занимава с глупости. Ядоса се, каза, че съм говедо с нечист разум и затвори. Нищо, утре пак ще се обади с ново доказателство.
Веднага след него звънна Херон от Александрия да ми се оплаче, че отново отложили делото за авторските права върху парната машина. Адвокат му бил Цицерон, който наскоро си бил сменил жената с по-нова и само повтарял ухилен като някой фавн "Щастието в живота се състои в спокойствие на разума". Нищо друго не го интересувало, освен хонорарите, Херон бил отчаян, вековете си течали и дали познавам добър адвокат. Препоръчах му Гришам, там хватката е желязна, юесей и гаранция франция. Зарадва се, каза, че работел върху революционно-автоматична машина за кафе и, ако работата станела, щял да ме спомене с благодарност в Automata. Погледнах, още не е, значи и този процес се точи.
После се обади Шрьодингер да ме пита дали съм му виждал котката. "Абе, ти имаш ли котка?", заинтересувах се. Каза, че не бил сигурен, но ако я видя, да я сложа в една черна кутия, той щял да мине да си я прибере. За компенсация обеща да ме направи ордентлихер профессор в университет с непроизносимо име.
Взех калема да довърша списъчето, когато замириса на кон, пот и барут. "Жана, не се мий повече, идвам!", провикна се от ъгъла на стаята Наполеон.
Взех калема да довърша списъчето, когато замириса на кон, пот и барут. "Jeanne, не се мий повече, идвам!", провикна се от ъгъла на стаята Наполеон.
"Не беше ли Jos?phine, Ваше Величество?", попитах нетактично.
"Беше, - каза Императорът - Сега е Жана. Миль пардон, май съм объркал посоката. Накъде е изток, мосю?"
"Натам, mon Еmpereur" - показах му с ръка.
"Мерси! Напомнете ми да ви пратя бутилка "Арманяк" - повдигна триъгълна шапка и пришпори коня към Варна. Наложи се да проветрявам след него. Поне да си беше оставил коня на паркинг пред БТА...
Посягах вече към четвъртата чаша, когато се обади Гочо и ми каза с грамофонен глас: "Вашата сметка в емтел намалява. Вземете мерки!"
Взех мерки - сложих пуяците на "игнор". А вие?
Щото, мен ако питаш, е насолил най-добре себе си.
