Драконовски мерки със спорен ефект предлагат от Министерството на земеделието в опит да се справи с нарушенията при производството и търговията с храни. Преди година ресорният министър Мирослав Найденов прозря, че контролът върху храните е неефективен, а санкциите са повече от ниски. Сега агроминистерството реши да дисциплинира фирмите и предлага завишаване в пъти на част от глобите за нарушения при производство и търговия с храни. В същото време няма статистика каква част от наложените глоби реално се събират от Агенцията по храните, нито анализ доколко това е повишило качеството на продаваните храни.

Промените в закона за храните предвиждат всеки, който използва добавки, ароматизанти или разтворители, които не са разрешени или са значително по-високи от определените, да бъде наказван с до 1500 лв., вместо с досегашните до 500 лв. Глобата скача до 2500 лв., ако нарушението е извършено повторно. Три пъти се увеличава и санкцията за нарушения, свързани с рекламата и поставянето на етикети на храните. Те ще се наказват с до 3000 лв., вместо досегашните до 1000 лв.

Който произвежда или търгува храни в нерегистриран обект, ще се наказва с до 10 000 лв. в зависимост от това дали нарушението е извършено за първи път. Досегашната санкция за подобно провинение, предвидена от Закона за храните, бе до 4500 лв. Забранява се и изхвърлянето на хранителни отпадъци от обекти за производство и търговия с храни в контейнери за битови отпадъци. Внимание е обърнато и на хранителните добавки, които ще бъдат вписвани в публичен регистър и ще се контролират под лупа. От агенцията слагат ръка и на транспортните средства, които превозват храни от неживотински произход. Идеята е те да подлежат на регистрация от ведомството, за което вероятно също ще се заплаща определена сума. Не е ясно защо е нужно това.

Друга новост ще лиши търговците от възможността да връщат обратно непродадената храна на производителя. Пред в. "Сега" шефът на Агенцията по храните Йордан Войнов обясни, че идеята е така да се предотврати евентуално преработване на продуктите и връщането им отново на пазара, но с друг етикет. Глобата в подобни случаи ще бъде до 3000 лв.

"Практиката на Агенцията по храните показва, че в момента размерът на налаганите санкции не е достатъчно условие да се спрат нарушенията", пише в мотивите на законопроекта. Шефът на агенцията Йордан Войнов не веднъж е коментирал нуждата от по-високи санкции, макар голяма част от тях да се обжалват от провинените фирми и търговци. "Искаме завишаване, защото в момента глобите са ниски, а при търговията с храни се формират големи печалби и за част от нарушителите не е проблем просто да ги платят и да продължат да работят извън закона", каза Войнов.

От глоби през м.г. агенцията е събрала общо 452 хил. лв. През този период са проверени над 256 хил. обекта, а до затваряне се е стигнало при 1217 случая. Каква е точно събираемостта на глобите обаче остава тайна. На въпрос на "Сега" на каква част от проверените обекти са съставени актове за глоби, за какво и какъв процент от наложените санкции представляват събраните 452 хил. лв., от агенцията отговориха, че нямат такава статистика. За сметка на това гръмогласно бе обявен "квантов скок" при контрола на храните. Доколко е вярно това можа да се убеди министър Найденов, който само преди дни призна, че той също е станал "жертва" на некачествена храна, при това в елитен ресторант.

Промените най-вероятно ще мотивират инспекторите от агенцията да зачестят проверките и най-вече санкциите на фирмите. Една от причините е, че по закон част от събраните глоби от Агенцията по храните отива за добре познатото допълнително материално стимулиране на служителите във ведомството, които са над 2000. Може да се случи и друго - да се увеличи сумата на "откупа", която плаща една фирма, за да не бъде санкционирана.

Практиката показва, че дори при по-ниски глоби, когато обектите се проверяват често и търговецът, респективно производителят, не може да се "откупи" и да мине с по-тънка санкция, ефектът е гарантиран. И обратното - високата глоба не помага, ако контролът е веднъж годишно и инспекторът си затваря очите за нарушенията. При втория случай рискът от корупция или съсипване на нарочени магазини и производители дори се увеличава.



РАЗВИТИЕ В ЗАСТОЙ

Агенцията по храните ще конфискува храните без етикет или без установен произход. След това те ще минават през лабораторни изследвания, които трябва да потвърдят, че са годни за консумация. Ако те действително стават за ядене, ще бъдат дарявани на хранителните банки или на социални домове.