"Дневникът на Дракула" на сцената на Музикалния театър е зрелищен експеримент. "Всеки политик, откакто свят светува, е свързан с финансови кръгове, които го поддържат - законно или не. За първи път аз заявявам открито, че кампанията ми е финансирана от "Кръв Инкорпорейтед". Всеки може да прегледа регистрите ми! Това е компания, която от самото си създаване влага в строежи на инфраструктура, в болнични заведения и благотворителност. Драги слушатели, "Кръв Инкорпорейтед" е най-големият строител на домове за сираци в държавата!" - тази политическа реч е една от провокациите в новия спектакъл на балет "Арабеск", чиято премиера бе миналата седмица.

Спектакълът е пълна с парадокси и музика интерпретация на темите за секса и властта. Които са видени като надделяващи сили. За да има по-голямо надмощие над хората, Дракула се кандидатира за президент. На фона на неговата предизборна реч се появява видео с Адолф Хитлер по време на митинг на националсоциалистите. Всъщност политиката е видяна като мит, в който цивилизацията изпива кръвта на хората, като непрекъснато ги експлоатира и превръща в безчувствени роботи. Символ на постановката е ключът. Сакото на Дракула е обшито с множество ключове. С тях се заключват и отварят врати, гробници или се открехват душите на хората. Затова една от най-силните сцени е между Дракула (Деян Донков) и балетистите, които удрят с връзки ключове по пода на сцената. Главната жертва на вампира е жената в нейните различни превъплъщения, изиграна от Биляна Петринска. Отначало я виждаме като журналистка, която интервюира новоизлюпен политик, после е застаряваща шоугърла, напъваща да се задържи по-дълго под светлините на прожекторите; накрая е жена, просто сгазена от вампира. На финала главния герой го застига участта на всеки вампир - разтапя се в светлината. Деян Донков и Биляна Петринска са пластични и сексапилни. Умело се съчетават с танцьорите на "Арабеск" и заедно с тях минават през различни превъплъщения. Представлението с драматургичните и балетните си сегменти въздейства с импозантност, както и с либретото и хореографията на Мила Искренова. Заслуга имат текстът на Милена Фучеджиева, сценографията и костюмите на Нина Пашова, видеото на Никола Налбантов. Все пак мажорната мощ на злото ни идва в повече и в крайна сметка е малко уморителна; добре, че са музиката на Емилиян Гатцов - ЕЛБИ и известни барокови произведения, сред които се откроява нежният фон от операта "Риналдо" на Хендел. Изглеждат по-добри за спомен от вампириадата.