Във вторник "Левски" привлече като спонсор веригата турски болници "Аджъ Бадем", която иска да пробие и в България чрез футбола, но договорът предизвика негативна реакция у крайните фенове на отбора. |
За турски компании се оказа въпрос на време да се обърнат към българския пазар с идея да инвестират в отбори, да ги развият и да получат съответна възвращаемост от проекта си. Напълно естествен маркетингов ход.
Най-пресният пример е инвазията, която осъществява веригата болници "Аджъ Бадем". Те първо сключиха договор за сътрудничество с "Локомотив" (Пд), а тази седмица сториха същото с вечните съперници "Левски" и ЦСКА. От избора се вижда, че няма никакви сантименти или пристрастия, а се развива бизнес стратегия.
"За нас е традиция да работим с най-големите клубове в една страна - така е в Турция и Сърбия. Параметрите по договорите с "Левски" и ЦСКА са напълно еднакви", потвърди представителят на "Аджъ Бадем" Чаръ Илк. Детайли не са изнесени публично, но неофициално се говори, че срещу договорите, които са за по 4.5 г.
двата клуба ще
получат по 500 000 лв.
В допълнение - правото на клиниките да се рекламират чрез ЦСКА, "Левски" и "Локо" (Пд) ще им струва и медицински прегледи на футболистите на тези отбори и лечение на контузените. Отстъпки за лечение ще получават дори и фенове.
В момента в българския футбол пари от Турция се влагат и в "Етър". През лятото бизнесменът Фейзи Илханлъ, собственик на молове в Истанбул, на фабрики в Турция, Китай и Южна Корея, купи мажоритарния пакет акции във великотърновския клуб. Какъв дял, не е напълно ясно. Знае се, че е между 51 и 66%.
"Вярвайте, за мен не е важно колко процента имам. Ако ви кажа, че са 70% или 1%, какво ще се промени? Важното е с какво ще допринесем за този отбор и на какво ниво ще го вдигнем", витиевато заяви Илханлъ, който преди това - през 2010 г., имаше сериозен апетит към акциите на "Берое". Само че след бурни дебати в Стара Загора, му бе отказано. Предразсъдъци посрещнаха Илханлъ и във Велико Търново, въпреки мащабната селекция и прокламираната цел - влизане в "А" група.
Но по-нататък не произходът на бизнесмена, а неговото управление започна да буди полемики. Илханлъ, който е етнически кюрд, назначи за свое доверено лице в клуба Ендер Дурмушев, направена бе мащабна селекция, но започнаха оплаквания сред играчите, че не се плаща редовно. В края на 2011-а "Етър" не бе на желаното първо място, а на 3-о, макар и само на 1 т. след лидера "Любимец". Не толкова лоша предпоставка за атака на елита през пролетта. Въпреки това Илханлъ заяви: "През този период научих доста неща. Разбрах, че българският футбол няма нищо общо с турския. Мислех, че е един и същ, но се оказа, че явно във всяка страна тази игра си има своя специфика. Мисля, че с натрупания опит вече можем да направим хубави неща с "Етър" и да го изведем на добро място".
След което уволни треньора Георги Тодоров и назначи местната легенда Цанко Цветанов, който, случайно или не, държи 2% от акциите на клуба. За Илханлъ е ясно - ако успее да върне "Етър" в елита, проблемите ще бъдат забравени, но при провал - бъдещето на инвестицията му, както и доверието към него от страна на великотърновци ще са под въпрос.
Нееднозначно бе и
турското управление в "Локо" (Пд)
Началото можеше да бъде сложено още през 2000 г., когато клубът направо бе предложен на турския хотелиер Суди Озкан, но той не се реши на капиталовложение. През лятото на 2007 г. обаче интерес към "Локо", който бе във вакуум след убийството на президента Георги Илиев, проявиха турските бизнесмени Левент Назифоглу и Зеки Байрам. Тяхната заявка обаче бе приета на нож от част от феновете на "Локо". Впрочем, преди дни и хардлайнери от агитката на "Левски" се възпротивиха на договора с "Аджъ Бадем". В крайна сметка Назифоглу стана президент на "Локо", но за кратко. Само месец-два по-късно той хвърли оставка, оправдавайки се с голяма ангажираност. Тогава диригентската палка пое съпругата на Байрам - Галя Топалова, собственик на автобусните компании "Груп" и "Етап", както и на част от столичната автогара. Тя продължи да управлява турските капитали в клуба, но проявяваше прагматичност и не се впускаше в големи харчове и покупки на скъпи футболисти. Постепенно нейната политика й навлече негодуванието на публиката на "Локо" и се появиха надписи и заплахи срещу нея. В крайна сметка турската авантюра за "Локомотив" приключи в края на 2009 г., когато акциите бяха купени от Константин Динев. За Топалова се твърди, че е оставила анекси в договорите на част от футболистите, според които ще получи процент от следващ техен трансфер. Равносметката не бе розова за отбора и затова тази инвестиция не бе счетена за особено успешна.
Може би това, а и бавната процедура за отдаването на стадионите на концесия, спря още турски инвестиции към български клубове. Заявки за такива имаше в последните години към "Ботев" (Пд), "Спартак" (Пд), "Черноморец-Бургас", "Светкавица" и др. Специално за пловдивските отбори се говореше за интерес на членове на управите на "Фенербахче" и "Галатасарай". При "Берое" пък имаше два реални опита. Освен този на Илханлъ преди 2 г., през 2000 г., Мехмед Казанджъ със своята компания "Акса" стана спонсор на старозагорския клуб с намерение за сериозно капиталовложение. Но неразбирателство с общината бързо охлади намеренията му и той се оттегли. По сходни причини (разминаване с местната власт) през лятото на 2010-а пък стъкларския комбинат "Шишеджам" първо анонсира намерение да вложи 500 000 евро в бюджета на новака в "А" група "Светкавица" и да дава допълнителни премии в мачовете с грандовете, но после тази идея не сработи. Също така в последните месеци не сполучи желанието на собственика на "Локо" (Сф) Николай Гигов да убеди свои турски партньори да купят клуба.
Извън футбола, макар и рядко, турският бизнес проявява интерес и към други спортове. През 2008 г. например рекламодател на волейболния "Марек Юнион Ивкони" стана турският гигант в производството на сладкарски изделия "Юлкер", която спонсорира също така истанбулските грандове "Фенербахче", "Галатасарай" и "Бешикташ".
А тези дни заместник-председателят на изпадналия в дълбока криза баскетболен "Черно море" Симеон Варчев заяви, че преговаря с турска фирма, която от другата седмица да поеме издръжката на отбора. Доколко сполучлив ще се окаже този опит, както и инвазията на "Аджъ Бадем", ще се види в бъдеще. Но се знае, че досега сондажите на турски компании са завършвали само до запитвания основно по две причини - липсата на данъчни облекчения за инвестициите в спорта и несговорчивостта на общините да отдават спортни бази на концесия, която да включва освен ремонт на стадионите и право на строеж на търговски обекти там.