След острите критики срещу идеята за използване на Сребърния фонд за закупуване на държавен дълг и набиране на 1.6 млрд. лв. за плащане на падежа по еврооблигациите, управляващите вече говорят за друго решение. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова не изключи възможността за теглене на външен заем, с който да бъде покрита дължимата през януари 2013 г. и непосилна за бюджета сума. Идеята за външен заем се коментира и от други парламентарни партии, но на свой ред предизвиква критики заради очакван негативен ефект върху рейтинга на страната.

В Сребърния фонд в момента има натрупани 1.78 млрд. лв. отчисления от приватизация и приходи от концесии. Те се държат на депозити в БНБ със символична лихва. Финансовото министерство предложи до 70% от тези пари да могат да се инвестират и в закупуването на държавни ценни книжа, тоест в държавен дълг, което в момента е забранено. Целта е през подобна сделка да се осигурят част от средствата за плащане на падежа по еврооблигациите. Всички парламентарни партии извън ГЕРБ са против това решение, защото го приемат за посегателство върху Сребърния фонд, който беше създаден, за да гарантира стабилността на пенсионната система.

"При всички случаи трябва да се търси заем. Дали той да бъде само вътрешен или външен и вътрешен, дали в него ще участват частично парите на Сребърния фонд, при всички случаи трябва да се мисли в тази посока", коментира пред БНР вчера Менда Стоянова. Тя не уточни дали външното финансиране следва да се търси по линия на емитиране на държавен дълг на външни пазари или през сключване на заемно споразумение. "Не е най-доброто решение за страната ни всичките 1.7 млрд., които са в Сребърния фонд, да бъдат използвани за изплащане на външния дълг, трябва да се търсят различни източници за финансиране. Това не означава, че няма място за дебат дали средствата на Сребърния фонд могат да се инвестират в държавни ценни книжа с цел по-голяма доходност", добави Стоянова.

Поемането на допълнителен държавен дълг бе предвидено и официално със закона за държавния бюджет. Според одобрените от депутатите текстове през 2012 година максималният размер на новопоетия дълг може да е 4.2 млрд. лв., а общият размер на дълга към края на декември не бива да надхвърля 15.3 млрд. лв. Към края на 2011 дългът възлизаше на 11.6 млрд. лв. Високият размер на допустимия нов дълг за 2012 г. бе критикуван от опозицията, която заподозря, че зад него се крие финансиране за АЕЦ "Белене". Още тогава Менда Стоянова обясни, че сумата е толкова висока и заради падежа по еврооблигациите.



ПРОПАДАНЕ

Вчера от опозицията предупредиха, че проблемите с платежоспособността на страната все повече личат. "Ако България започне да изглежда неплатежоспособна, каквито рискове се появяват, това може да свали кредитния й рейтинг, да доведе до вдигане на лихвите и до отлив на инвеститори. Правителството има още малко време да реагира, но ако не предложи ясен план, ще е закъсняло фатално", коментира Мартин Димитров от СДС. "Удоволствието, с което правителството изразходва фискалния резерв, ще доведе до сериозни проблеми. В началото на следващата година, след като платим облигациите по външния дълг, страната ни няма да разполага с фискален резерв. Освен с фонд "Козлодуй", който е строго целеви и не може да бъде разходван по никакъв начин освен за извеждане на старите блокове на ядрената ни централа, държавата ще разполага само с някаква много скромна сума, която практически ще клони към нула. Това ни връща непосредствено след 1996-1997 г., когато стартирахме от нулев фискален резерв, а държавният дълг беше над 125% от БВП", коментира Пламен Орешарски от "Коалиция за България".