Лицето на инспектор Цеков е бледно, очите му блестят безумни и стъклени, а вената на челото му нервно потрепва:

- Това е най-гадният оперативен район, в който може да ти се случи да ровиш в обществените говна! - говори той с дрезгав глас и жадно дърпа от цигарата си. - Една година работа там и не ти мърдат я камъни в бъбреците, я диабет, я поне косата да ти опада, та главата ти да лъсне като на сикаджийска мутра.

Пепелта на върха на цигарата му всеки момент ще се изръси на покривката, но той изобщо не забелязва това.

- Непрестанни скандали, сбивания, ножове, стрелби! Ето, миналата седмица - трима убити плюс осем тежко ранени! За средните и леки телесни повреди да не говорим! Полицията на цяла София, плюс колеги от Ихтиман и Костинброд, всичко се бяхме струпали инцидента да потушим! Започва се като най-обикновена философска дискусия. Този път - "Фукуяма и краят на историята"! Салонът претъпкан. Хиляди пъти сме давали най-строги предписания: "Като правите такива дискусии, правете ги на стадион! Е, Армията! Ще уредим да ви го дават безплатно! Щото такъв огромен е интересът на студентите към научни дискусии от този род, че просто няма помещение, което да ги побере! И като почва около тоя Фукуяма спор, глобален или универсален е светът, пък да вземе и един Мишо Фихтето, интелектуално проявен, да вземе той и да се изцепи, че "ултралиберализмът и по същество чисто палиативната деструктуализация на постиндустриалния сегмент е основа на неопротекционизма във виртуалната автархия". Значи става едно мазало, не е за разправяне! Един етаж в "Пирогов" напълнихме! Белезниците не стигнаха! Наложи се с въжета да връзваме китките на арестуваните, толкова народ трябваше да закопчаем! И така ден след ден - научни дискусии, защити на дипломни работи, реферати, публични лекции, пленери...

Пепелта от цигарата на инспектора най-сетне пада на покривката, отбутва я той с длан, размазва я върху плата, пали нова и отпива с трепереща ръка от чашата си. Вената на челото му се е надула - ще се пръсне...

- И учебниците!? - говори Цеков и гласът му, дрезгав и пресеклив, кара хората от съседните маси да се обръщат към нас. - Не мога да ви опиша колко писма сме изпонаписали до Министерството на образованието, колко пъти сме разговаряли с ректори и декани: "Абе заредете най-сетне библиотеките и читалните в Студентския град с достатъчно учебна литература!"! Да оставим това, че читалните поначало не достигат и винаги са претъпкани, ами и учебниците и книгите все кът се оказват. Няма ден без поне пет-шест инцидента, свързани с побоища и кланета в спор за учебник или книга!

За момент Цеков изсумтява някак особено, сякаш нещо му пречи да си вземе въздух, мълчи миг-два, после махва с ръка и продължава:

- А в последните месеци - ново двайсет! Започнаха да се самоубиват тукашните собственици на дискотеки, кръчми и магазини за спиртни напитки! Ето, днес сутринта откриха собственика на чалга - клуб "Йохо-хо!", обесил се в мазето на заведението! Няма никакви клиенти! Празно! Никой не му стъпва, всичко е в читалните. Оставил предсмъртно писмо: "Слагам край на живота си, защото не мога да си върна кредитите!" И така е в целия Студентски град, всичко е по читални и библиотека! Притичат само да лавката отсреща си купят някакъв сандвич и после отново с книгата в ръце...

Не, не, по-добре рейнджър в Афганистан, под огъня на талибаните, отколкото ченге в Студентския град!