|
Кандидатурата на европейската конфедеративна държава с население 7,2 млн. души бе представена от името на нейната съседка Франция в лицето на външния министър Доминик дьо Вилпен.
Приемането на неутрална Швейцария в световната организация бе едно от главните събития на сесията на Общото събрание. Положителният изход на гласуването изглеждаше предрешен, тъй като кандидатурата на Берн се ползваше с пълна международна подкрепа.
По-късно на церемония пред централата на световната организация край Ийст ривър в присъствието на генералния секретар на ООН Кофи Анан бе издигнато знамето на алпийската държава - бял кръст на червен фон. Швейцария бе представена от 40-членна делегация, в която влизаха президентът Каспар Филигер, външният министър Йозеф Дайс и други високопоставени политици.
Независимо че не беше пълноправен член на ООН, Швейцария бе един от най-големите финансови източници за бюджета на световната организация. Тя е домакин и на множество световни организации, както и на европейската централа на ООН, която се намира в Женева.
Приемането на Швейцария е историческа стъпка за страната, която от 1948 година имаше статут на наблюдател в ООН. В годините на студената война тя предпочете да остане извън световната организация, но промените в края на 80-те и 90-те години постепенно измениха скептичното отношение на швейцарците към членството в ООН.
Референдуми
Швейцария е първата държава в света, която се присъединява към ООН след всенародно гласуване. На референдум през март страната реши да стане пълноправен член. 54,6 процента от избирателите и 12 от 23 кантона се произнесоха за присъединяване към световната организация. Срещу членство в ООН бяха 44 процента, предимно от френски говорещата част на страната. На предишния референдум по този въпрос през 1986 година 75,7 на сто от швейцарците гласуваха против, както и всички кантони. Богатата планинска държава, известна със своите банки, часовници, сиренета и шоколади, взема всички важни решения на референдуми.