Редовното изплащане на заплати се превръща във все по-голям проблем за фирмите, показват данните на инспекцията по труда. Нарушенията в областта на заплащането на труда нарастват от 24 875 през 2010 г. до 31 518 през 2011 г. През 2011 г. изплатените след намеса на трудовите инспектори забавени възнаграждения са над 70.6 млн. лв., докато през 2010 г. те бяха малко над 47.2 млн. лв.

Заради постоянни сигнали от ощетени работници се наложи през 2009 г. инспекцията да стартира специална кампания за контрол над плащането на възнагражденията. Оттогава до момента са разплатени над 159 млн. лв. и всяка година сумата расте. Колко точно са забавените възнаграждения данни няма, тъй като заради липсата на възможност за намиране на работа хората са готови с месеци да работят без заплащане и без да се оплакват с надеждата, че все пак някога ще си получат парите.

"От данните е видно, че предприятията изпитват все по-големи затруднения да изплащат трудовите възнаграждения на работещите, и го правят едва след намесата на контролните органи", обясняват от инспекцията. Веднъж забавили възнаграждения, фирмите влизат в "черен списък" и подлежат на непрестанен контрол. Постоянно обаче се появяват нови работодатели, дължащи пари на хората си. В много случаи фирмите се възползват и от правото си да платят само 60% от възнагражденията, но не по-малко от минималната заплата. При това положение те отпадат от графата "нарушители", но остават длъжници на хората.

От бизнеса обясняват задълбочаващата се тенденция да се бавят или да не се плащат с месеци заплати с голямата междуфирмена задлъжнялост. По последните данни на БСК през 2010 г. тя е стигнала 104 млрд. лв., от които 1.9 млрд. лв. са забавени заплати. Един от виновниците за създалата се ситуация е правителството на ГЕРБ, което почти година не се разплащаше с фирмите за свършена работа. Така дългът на държавата официално стигна 800 млн. лв. в края на 2009 г. През 2010 и 2011 г. започнаха разплащания, но по схема, по която фирмите трябваше да направят 7% отстъпка на държавата, вместо тя да ги възмезди заради забавянето. По последните данни за третото тримесечие на 2011 г. дългът към бизнеса на правителството е 254 млн. лв., а на общините - 202 млн. лв.

Откакто се появи тенденцията работодатели да бавят заплати, се коментират и законодателни промени за решаване на проблема. Социалният министър Тотю Младенов обяви, че вече е предложил на правосъдното министерство промяна в Гражданско-процесуалния кодекс, която да даде възможност на работниците да получават извънсъдебно изпълнителен лист и да запорират сметки само срещу извлечение от ведомостите за дължими суми. В момента трябва да се мине през съд.

Повече от пет пъти се е увеличил и броят на работещите без договор. През 2009 г. те са били 1068 души, което представлява 1.2% от всички нарушения в областта на трудовите правоотношения. През 2010 г. броят им нараства до 2584 (2.7%), а през 2011 г. стига до близо 6000 (4.5%). Глобата за работа без договор или неплащане на заплати е между 1500 и 15 000 лв. на случай. Масово варира между 3000 и 6000 лв.



ПРАВА

Хората вече се учат да си търсят сами правата и все по-често подават сигнали към контролните органи. Близо 6500 проверки повече са извършили трудовите инспектори в сравнение с 2010 г., като основната причина за завишения контрол са повече подадени сигнали от други организации и потърпевши, както и самосезирането по публикации в медиите, отчитат от ГИТ. През 2011 г. контролните органи са направили 53 195 проверки в 37 566 предприятия, а през 2010 г. те са били 46 736 в 33 119 предприятия, или ръст с 14%. През 2009 г., когато се развихри кризата, проверките по сигнали на граждани, синдикални организации, ведомства и медии, са били почти 16% от всички. През 2010 г. те скачат на 19%, а през 2011 г. стигат до 23%, или почти всяка четвърта проверка е била по сигнал. През 2011 г. 57% от констатираните нарушения са по т.нар. трудови правоотношения - работа без договор, нерегламентиран извънреден труд, нарушения на регламентите за работното време, почивките и отпуските, бавене на заплати, неплатени обезщетения и т.н. Нарушенията, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, са паднали на 43%. За сравнение през 2009 г., когато кризата започна да се проявява, нарушенията на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд са били над 60%, а на трудовите правоотношения - 39%.