|
| Правителствени годежари. |
- Елате с нас, качете се в автобусите, ще ви откараме до града. Пътят е дълъг, но славен. Има храна и напитки осигурени. После пак ще ви върнем на село, няма да ходите пеш!
Ние се помайвахме, почесвахме, пристъпвахме от крак на крак, пушехме цигари, но никой не се качваше в лъскавите автобуси.
- Кво ще праим толкова в града, бе? - попитахме накрая.
- Всички дружно ще подкрепим правителството!
- Ха! Че то дотам ли го докара - ние да го подкрепяме! - не повярвахме.
- Не, не! Правителството си е добре! Просто трябва малко помощ.
- Щом правителството иска помощ, не е добре работата!
- Много си е добре правителството. Ама народът е неблагодарен!
- Да! Ето сега пак са тръгнали да протестират. А ние трябва да покажем, че има и щастливи хора, които не протестират и обичат държавата.
Запалихме цигари пак, огледахме автобусите отвън и чак тогава попитахме:
- И срещу какво толкова протестират неблагодарниците?
- Срещу каквото си искат! Стане им студено - протестират, после пък горещо било - пак протестират! Вие, например, никога не сте протестирали.
Ние си мълчахме.
- Правителството сън не спи, за да работи за благото на народа.
- Денонощно пише закони и кове наредби, за да се промени всичко и да стане по-добре. А какво получава като благодарност - стачки, протести, мрънкания. Искали още пари, искали още хляб, искат и евтини хапчета срещу главоболие.
- А ракия? - попитахме ние.
Онези със скъпите костюми се намръщиха:
- Какво, и вие ли вече имате искания!
После повишиха рязко тона:
- Какви хора сте вие, бе!
Рекохме вкупом:
- Бедни хора! И гладни, и трезви.
- Покривите ни текат, а обувките са ни пробити.
- И каквото и да ни кажете, вече никак не ни става по-добре, така да знаете! - отговорихме.
- Да - опънаха се костюмите, - ама магазините са пълни със стоки нали?
Отстъпихме:
- Не знаем, може и да са пълни! И какво от това? Нищо не можем вече да си купим, рядко ходим там!
- Е - рекоха костюмите, - това е капитализмът!
- Хич не ни интересува как му викате, ама за нас пак си е същото с това, дето беше преди него и дето толкова го борихте да го махнете!
Костюмите се наежиха:
- Така не се говори!
- Може да не се говори така - рекохме, - ама така се живее. Само на сладките ви приказки не се деяни вече!
Обадиха се и други от нашите:
- За вас шампанско, за нас пробити галоши.
- За вас хеликоптери, за нас - маане пеша по козите пътеки.
- За вас прегръдки и целувки, за нас - белезници и лошо отношение. И приказки, приказки на килограм - от вас за нас! Ей така си беше и преди години, така е и сега!
Костюмите съвсем се ядосаха:
- Какви ги говорите, бе!
- Я се погледнете - здрави и прави, а само хленчите. Никакъв характер, никаква воля.
- Да спрете да пиете тези ментета и да пушите тези контрабандни цигари, че акълът ви съвсем ще изфиряса.
- И най-важното: вземете пример от премиера, проявете характер, бъдете борци.
Почти вкупом попитахме:
- Какъв точно пример да вземем от премиера?
- На характер, на мъжество и на сила - ето какъв! Премиерът цяла една седмица не е откривал метро, инфраструктура или спортна зала, не е прерязал някъде лента на нов обект, не е говорил пред телевизора - вчера чак се появи да разкаже за кокошките на майка си, не ви ли трепна нещо? Знаете ли каква сила се иска за това! Какъв чутовен характер е това! И каква саможертва!
И други неща ни казаха костюмите, повикаха още малко по нас, а после автобусите забръмчаха празни по пътя си. Никой от нас не тръгна да подкрепя правителството в неговата неистова борба за нашето добро, никой не тръгна да показва обичта си към него.
Което - както и да го тълкуваш - си беше проява на характер, на сила и на мъжество от наша страна! А може би и на саможертва, знае ли човек...
