Ники Илиев, познат ни от малкия екран първо като водещ на "Мело тв мания", а после и от сериала "Забранена любов", осъществи мечтата си да заснеме свой пълнометражен филм. След като няколко пъти удари греда в кандидатстването за държавна субсидия, бившият манекен успя да създаде дебютната си лента изцяло с частно финансиране. В нея той е режисьор, сценарист, съпродуцент и изпълнява една от титулярните роли.

Филмът е лековата комедия на нравите, базирана върху дипломния късометражен филм на Ники "Един мъж извън града". Жерар (Любомир Ковачев с добър френски) е наивен и романтичен французин, дошъл в София по работа. Пред едно учреждение той се сблъсква с буйната, но хубава селянка Магдалена. Любовта припламва отведнъж и той отива да я търси в родното й село Лещен, но вместо Магдалена там го очакват роднините й - и страшен културен шок. В историята се намесват още Ники Илиев като колега и приятел на Жерар, Кристоф Ламбер и Катрин Готие като разделените му родители - кадрите с тях са заснети във Франция, Валентин Гошев (режисьорът на "Самотни сърца"), Елен Колева и още неколцина като селяни, Асен Блатечки като полицай и т.н.

Сюжетът на филма е приятен, макар и напълно неправдоподобен. В него си дават среща всички стереотипи за българина като нецивилизован селянин, за сърбина като пияница и грубиян, за полицая като безскрупулен побойник и прочие. Ако обаче го приемем просто като неделна комедия, филмът има забавни моменти.

Със 100 минути продължителност той на моменти страда от сериозно буксуване на действието - няколко епизода можеха да бъдат спокойно спестени или съкратени. Актьорските изпълнения също не са едно ниво. Ковачев и Гошев са отлични, докато френският на Ники Илиев е просто кошмарен (а и актьорските му заложби очевидно са по-слаби от уменията в работата зад кадър), а половинката му в живота Саня Борисова е красива, но фалшива като екзотичната Магдалена. Македонският акцент, който тя сама е проучила и сложила в устата на героинята си, е неубедителен и с непълна употреба. Да бяха взели един езиков консултант, като искат да говори на диалект, а не да импровизират с три думи в изречението, а останалите 6 да са на книжовен български. На хората, свикнали да гледат филми за голям екран, ще направи впечатление и телевизионното снимане и монтаж. Това не е първата българска продукция, в която го забелязваме - просто нашите режисьори и технически персонал понатрупаха стабилен опит в сериалите, докато с пълнометражни филми още нямат такъв.

Все пак "Чужденецът" не е негативно явление - той е жизнерадостен, романтичен и смешен филм, който има доста недостатъци, но е част от положителната тенденция българското кино да се вглежда в нуждите на публиката (били те и популярно-халтурни), не в пъпа на режисьора.