Тежките пенсионни реформи у нас все още не са приключили, става ясно от Бялата книга за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии на Европейската комисия. В нея равните условия за пенсиониране на жените и мъжете са сред основните препоръки на Европа към държавите членки.

В момента жените у нас се пенсионират три години по-рано, а идеята е след плавното вдигане на пенсионната възраст с по четири месеца на година, което започна от началото на тази, разликата да се стопи на 2 години. Предвижда се мъжете да се пенсионират на 65 г. при 63 г. и 4 месеца в момента, а жените - на 63 г. при 60 г. и 4 месеца сега. Жените имат право на пенсия и след по-кратък изискуем стаж - 34 г. и 4 месеца в момента при 37 г. и 4 месеца за мъжете. Той също ще нараства в следващите години с по 4 месеца, докато стане съответно 37 г. и 40 г.
Заради по-малкия трудов стаж, част от който дори е неизработен, тъй като е за гледане на дете или на болен в семейството, а това влияе негативно върху размера на пенсиите, в момента жените получават много по-малко пари за старост в сравнение с мъжете. За 2010 г. например българските пенсионерки са получавали средно по 217 лв., а пенсионерите - 327 лв. В Европейския съюз отчитат, че тези по-преференциални условия за пенсиониране всъщност са вид дискриминация спрямо жените, които не могат да получават адекватни пенсии и 22% от тях след 75 години са застрашени от изпадане в бедност.
Комисията настоява още за реформиране на схемите за ранно пенсиониране. Реално обаче предложенията на Европа не са свързани толкова със защита на социалните права на хората, работещи при тежки условия, а с орязването им така, че ранното пенсиониране да стане непривлекателно. Предлага се например работодателите да поемат всички или поне значителен дял от разходите за обезщетения при ранно пенсиониране. На практика това в България е така - допълнителната вноска от 12% за най-тежкия труд и 7% за втора категория в професионалните фондове, които от 2015 г. трябва да започнат да изплащат ранните пенсии, е изцяло за сметка на работодателите. Тези пенсии обаче ще бъдат изключително ниски - в най-добрия случай от порядъка на около 100 лв. месечно, дори при редовно внасяне на вноски. Проблемът е, че периодът за трупане по партидите е много малък - фондовете са създадени през 2000 г., а периодът на изплащане на пенсиите е прекалено дълъг - започва от 10 г. и 6 месеца за първа категория труд и 5 г. и 6 месеца за втора при мъжете, а за жените съответно от 12 г. и 6 месеца и 7 г. и 6 месеца. Така хората ще бъдат принудени да остават на пазара на труда заради неадекватните пенсии. Допълнително у нас се предприе и увеличение на пенсионната възраст за работещите тежък труд с 1 година от 2012 г. до 2014 г.
Друга идея е да се дава възможност на хората да получават частична пенсия по-рано и да продължат да работят на непълен работен ден. Европейската комисия предлага също да се мисли вместо работещите в опасни и вредни условия да се пращат в пенсия по-рано, да им се осигуряват нови, по-леки работни места, което обаче противоречи на принципите на пазарната икономика. Така препоръката на комисията - лицата, които се пенсионират рано да могат да работят по-дълго или, ако това е невъзможно, да се ползват с адекватна сигурност на доходите, звучи само като добро пожелание.

---ПРОЦЕДУРА---

В Бялата книга се правят вече по-категорични препоръки за промени в пенсионните системи на страните на Европейския съюз, след като проблемите им бяха идентифицирани в излязлата през 2010 г. Зелена книга и на базата на нея много страни в общността, включително и България, започнаха дългосрочни пенсионни реформи. По принцип правителствата би трябвало да променят националните законодателства според препоръките в Бялата книга, но доколко те да станат задължителни ще се решава при обсъждането й на ниво министри. Засега тя е обсъждана от експерти, които не са били много съгласни препоръките да стават задължителни. Те са изразили мнение, че по отношение на пенсионните системи страните трябва да запазят своята относителна независимост да определят политиките си, които да бъдат съобразени с демографската ситуация, продължителността на живот и структурата на икономиката в съответната страна.