|
| Ти! Плати ли ми лечението?! |
- Искаш да живееш в чист град, нали? - гледа ме строго кака Фандъкова. - Плащай тогава такса смет!
- Ще ти се да караш по пътища без дупки? - клати глава голямата министърка на пътищата. - Знаеш ли колко струва това след тая свирепа зима? Налепи цялото предно стъкло с винетки!
- Разказваш как вчера са те пребили и ограбили на автобусната спирка и кьорав полицай не се е появил от никъде, за да те спаси? - вдига вежди Цецо. - Издължи си годишния данък, та да назначим повече полицаи!
- Мърмориш, че чаршафите, с които е бил застлан креватът ти в болницата, са от Балканската война? - нервничи новоназначената тежка артилерия в здравеопазването. - Плати си здравните осигуровки, та да ти уредим белоснежни!
Отвсякъде пара искат и аз, какво да правя, плащам!
Плащам мерцедесите на депутатите. Плащам командировките на министрите. Плащам митингите на партиите. Плащам бонусите на началниците! Плащам коктейлите на посланиците. Плащам всичко - от хеликоптерите, дето служат главно да прекарват насам-натам Бойко лентички да реже и синхрофазотроните, с които лекуват рака, до тебешира, с който пишат по училищата и тоалетната хартия на държавните чиновници!
Плащам! Тежко ми е, но изглежда така трябва!
Вчера обаче ме хванаха лудите!
Значи: болницата на името на някакъв светия, на хирургическата маса пациент, а около него - навалица. Хирурзи, навели над него напрегнати лица. Сестрички с прибрани коси и маски през устата, съсредоточени и всеотдайни до крайност, следят разните датчици, системи и апарати, натискат разни бутони, местят разни ръчки... Медицински специалисти от всякакъв вид, тревожни и угрижени, влизат и излизат от операционната, дават съвети, взимат проби, правят справки...Навън, в коридора, угрижени санитари стърчат край носилки на колелца, шофьори на линейки с лица на летци-изтребители чакат в линейките си... Цъкат сложни медицински машини, подскачат нервни стрелки, примигват лампичките по разни скали и датчици, препускат напред-назад доктори, шепнат си нещо анастезиолози, нервничат фелдшери - направо все едно си в онова, как беше, "Спешно отделение". Липсва ми само Джордж Клуни, та всичко да е до болка телевизионно!
Питам, шепна все едно съм в храм по време на служба:
- Бе, кво става, бе? Ква е тая огромна суетня?
А един санитар ми обяснява:
- Бандити някакви, наркопласьори и пълни изроди! Стреляли се в някакво кафене и сега им спасяваме живота!
- И кой ще плати цялата тая работа? Яка пара всичко това струва? - викам от своя страна аз вече без да шепна.
А санитарят вика и той вече без да шепне:
- Как кой? Аз и ти! Кой!?
Е, тука вече направо ме хванаха лудите, щото ясно, плащам аз за всичко в тая наша България, та ми пращят ушите, ама сега да плащам и за престрелките на бандитите - много ми идва! Щото вярно "Здравна каса", нали, солидарна система, мускетарското: "Един за всички, всички за един", ама откъде-накъде всички ние ще даваме пари и за клизмите и леченията на разните наркобосове, сводници и прочее изроди, дето се гърмят по барове, дискотеки и паркинги? Не стига, че идиотизират децата ни с наркотици и превръщат градовете ни в бойни полета, ами ще им плащаме и ректоскопиите след това! Поне това сами двойно и тройно да си плащат! Те поне пари имат!
Вдигнах аз телефона, набрах Народното събрание, скандал исках да им дигна на народните избраници, щото много ми дойде в последно време, ама връзката се разпадна.
Винаги е така - решиш ли скандал на депутат, кмет или министър да направиш и, оппа, връзката тутакси се разпада...
Ей така, изчезва!