Водещият излезе пред публиката, сплете пръсти и заговори:

- Уважаеми зрители, започва "Стани богат". Днес своята игра на мечтите ще играе самият министър на културата. Моля, аплодисментите ви за Вежди Рашидов.

Няколко човека от публиката изръкопляскаха, някой кихна и опръска човека пред себе си, но нито кихащият беше чиновник, нито аз съм Чехов, така че се размина без смъртни случаи.

Окъпан в музика и лъчи, министърът излезе на сцената, махайки радостно и подчертано интелектуално.

- Здравейте, господин министър - здрависа се с него водещият, - заповядайте.

Двамата седнаха.

- Преди да започнем - каза водещият, - разкажете ни малко за вас, какво дете беше Вежди Рашидов?

Министърът размърда мустаци носталгично.

- Амчи, какво... Нормално дете бях, но говорех много глупости. Седя, седя, па си отворя устата и глупостите заизлизат като коне от горяща конюшня...

- А сега - кимна с глава водещият, - нещата промениха ли се?

- Разбира се! - повдигна вежди министърът. - Навремето като говорех глупости, ми биеха шамари, сега ми дават заплата. Обаче, моля ви, не са парите всичко на тоя свят, не е всичко плюскане, аз и без заплата, и без храна мога... с култура се храня... Сядам срещу някоя хубава картина примерно, погледам я час-два и надебелея...

- Ами ако картината е грозна?

- Тогава отслабвам - отговори министърът, - това ми е фитнесът на мене, грозните артефакти... разбирате ли, от всичко има нужда на тоя свят... Хомо сапиенс не е създал напразно човека, за да няма, такова... и после, нали, в крайна сметка!

Водещият кимна в знак, че разбира и обяви, че играта може да започне СЕГА.

- Първи въпрос, господин министър - "Добър скулптор ли е Бойко Борисов: а) може би; б) би могъл; в) да, но харесва и блондинки, и брюнетки; г) не, но прави много приятни скици".

Вежди се усмихна под мустак.

- Значи, вижте сега, разбирам какво искате да ви кажа, но аз нямам правото да обсъждам премиера, още повече, нали, в негово отсъствие, а и отговорите ви са прекалено къси, няма как да изразя каквото и да е, свързано с Министър-Председателя в подобно кратко изречение или сбор от срички... Стане ли въпрос за него, в главата ми се образува водопад от мисли и ако няма къде да се излее тоя водопад, нали, просто... не е коректно така... А и скици прави прекрасни, и към блондинките в екипа му нямам забележки, още повече, че Лили Павлова е брюнетка и нали, в смисъл - яка българка.

Водещият само се почеса над веждата.

- Добре, искате ли да използвате един от жокерите?

- Жокер ми не трябва! - ядоса се министърът. - На интелектуалец жокер ще дава! Но, айде, щом така смятате, добре. Избирам лявата карта.

- Какво лявата? - не разбра водещият.

- Лявата карта на късмета.

- Но тук няма карти на късмета, господин министър.

- Вижте какво, Къци, айде да не се правим на луди, че нямам време...

- Господин министър - сериозно каза водещият, - аз не съм Къци, аз съм Ники. Ники. Това не е "Риск Печели, Риск Губи", това е "Стани богат".

- Въобще не разбирам какво искате от мене, Бареков, аз отдавна съм богат, много преди да стана министър, а заплатата си я дарявам на сираци...

Рекламният блок дойде малко по-рано.