За едните сирийският президент Башар ал-Асад е под обсада от агенти на държавите в Залива и Запада, а опозицията е изградена от симпатизанти на "Ал Кайда" и разузнавачи от Израел. Новините за погромите в градовете Хомс и Идлиб те определят като "истерична медийна кампания". За другите Асад естествено е "чудовище". Режимът му, твърдят от тази страна, е решен да изтреби от страната сунитското мнозинство.
Тези полярни гледни точки дефинират не само режима на Асад и неговите опоненти - те са и два съвършено противоположни сюжета, които се излъчват в целия регион чрез арабските новинарски канали. Дуелиращите се репортажи и коментари за случващото се в Сирия са просто пълномощници на политическите цели на техните спонсори.
"Всичко е пропаганда и контрапропаганда - казва Марван Крейди, професор по журналистика в Университета на Пенсилвания. - Броят на телевизионните канали е удивителен, а високият градус на омразата и риториката плаши." Сателитната телевизия е най-достъпната медия в арабския свят. В райони като този - с оскъден достъп до интернет, новините и погледът към света идват главно чрез безплатни програми, улавяни от безброй сателитни чинии, които тук са навсякъде - от гетата на Багдад до най-затънтеното село в Мароко. Тези телевизии широко насаждат една местна гледна точка, която изправя Иран - възприемащ себе си за лидер на шиитите и заел страната на Асад, срещу държавите от Залива - център на сунитския ислям, които твърдо стоят на страната на опозицията.
Тази медийна истерия разделя народите по сектантска линия и усилва опасенията, че локалният конфликт ще метастазира в регионален.
Двата основни новинарски канала тук са "Ал-Арабия", базиран в Дубай и притежаван от саудитците, и "Ал-Джазира", собственост на катарците. Двете телевизии излъчват многостранни дебати по темата "Сирия". Но чрез тях прокарват и решимостта на богатите сунитски държави в Персийския залив да притиснат Иран и неговите шиитски съюзници.
Няколко салафи телевизии в строго контролираната Саудитска Арабия изглежда са впрегнали Сирия в кампанията си срещу Иран и шиите, твърдят анализатори. Салафи са ултраконсервативна сунитска секта, чиято трактовка на исляма се припокрива с тази на "Ал Кайда". "Ако сирийската революция бъде потушена, ще има смърт и погром във всички арабски страни - обяви един от водещите на тв "Сафа" този месец, - шиитите са по-лоши от евреите." В същото време на екрана течеше надпис "Сунитите са една кръв".
Междувременно група телевизии, приятелски на режима в Дамаск, ирански тв канали и базираната в Бейрут "Ал-Манар" (на ливанската "Хизбулла") предават като ехо думите на Асад, че международното отразяване на конфликта в Сирия е "медийно посегателство". Те твърдят, че водят битка с гигантска конспирация, съчинена от враговете в арабския свят, Израел и Запада.
Тази медийна война е очевидна при отразяването на 26-дневната атака на сирийското правителство срещу квартала Баба Амр в Хомс. Опозиционните на сирийския режим канали, които са значително повече и с далеч по-дълбоки джобове от привържениците на Асад, предаваха новини за убийства, изнасилвания, въздушни нападения и разрушени къщи и джамии. Другата страна омаловажаваше или пък въобще не съобщаваше за обсадата и бомбардировките. Но щом районът беше овладян от правителствените войски, същите тези канали бяха въведени в него, преди хуманитарните организации да влязат да си вършат работата, за да предадат репортажи, в които всички възхваляваха сирийската армия.
Сирия е недостъпна за западните медии. Двама западни журналисти бяха убити в атаката на Хомс, а няколко други бяха ранени. Всички те предаваха за офанзива, в която напосоки се е стреляло по цивилни. Естествено, сирийският министър на информацията Аднан Махмуд твърди, че държавната телевизия отразява събитията обективно и дори намира големи успехи в преобръщането на общественото мнение по конфликта. Говорител на "Ал-Арабия" също подчертава независимостта на телевизията и отдава евентуалното усещане за пристрастие на гостите в студиото - изглежда опозицията по-охотно приема такива участия от представителите на режима. "Ал-Джазира" пък само напомни, че сирийският режим я бойкотира, а мнозинството от медиите не са допускани да отразяват от мястото на събитията.
Всичко е пропаганда и контрапропаганда