ГЕРБ готви сериозни промени в закона за отнемане на престъпното имущество между първо и второ четене и го прави тайно от опозицията, научи "Сега". За пръв път повод за започване на процедура за отнемане на имущество ще бъдат нарушения, свързани с финансирането на партиите и на предизборните кампании. В закона се вкарват и нарушения по закона за обществените поръчки, без да е конкретизирано за кои текстове става въпрос. Това на практика означава, че всеки участник в обществена поръчка е потенциален клиент на комисията за отнемане на имущество.

Не е изключено тези текстове да се добавят под натиск на ЕС, чиито представители и институции често критикуват партиите за непрозрачно финансиране и смятат, че най-голяма е корупцията при обществените поръчки. Преди два дни премиерът Бойко Борисов се закани да подаде оставка, ако законът не бъде приет във вида, за който той се е договорил с шефа на Еврокомисията Жозе Барозу и главния секретар на ЕК Катрин Дей. Но от думите му не стана ясно кои текстове не намират подкрепа сред депутатите. Вчера той не даде разяснения. Вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че в ПГ на ГЕРБ има политическо съгласие за приемането на закона, което не обяснява защо Борисов е готов да подаде оставка.

Последните промени фигурират в проект, изготвен от работна група, която се състои от депутати от ГЕРБ и представители на съдебната власт. В него се предлага повод за започване на производство за конфискация да бъде и нарушение на чл. 289 от Изборния кодекс, който регламентира глобите за нарушаване на изискванията за финансиране на предизборната кампания от партии и кандидати. Производство ще започва и при наложени наказания за административни нарушения на Закона за политическите партии.

Съществена промяна на духа на закона, приет на първо четене, е, че административни нарушения отново се вкарват като повод за започване на процедура за отнемане на имущество. В приетия вече на първо четене вариант процедурата по конфискация се задейства при наличие на прокурорско обвинение и ако разликата в доходите и имуществото на лицето надвишава 250 000 лева. Добавянето на административните нарушения е сериозна промяна в закона, а такава не може да се прави между две четения според правилника на НС. Това може да стане основание за атакуване пред Конституционния съд.

Административните нарушения фигурираха в законопроекта, внесен миналото лято от тогавашния правосъден министър Маргарита Попова. Но той бе отхвърлен на първо четене с гласовете на ГЕРБ и бе остро критикуван от цялата юридическа гилдия. Гражданска конфискация можеше да започне дори ако ставаше дума за незаконен строеж, за който не е виновен собственикът, а общински чиновник.

Преди месец, когато законът влезе за първо четене в парламента, отпадането на административните нарушения бе посочено от депутати от ГЕРБ като една от основните разлики между миналогодишния и сегашния вариант на закона. Източниците на "Сега" съобщиха, че освен за нарушения, свързани с финансирането на партии и предизборни кампании, се обсъжда производство да може да започне при нарушение на чл. 233-234 от Закона за митниците. Става дума за митнически нарушения и митническа измама. Посочени са още административни нарушения по закона за хазарта и за мерките срещу тероризма.

В работната група се обсъжда комисията за отнемане на имущество да има възможност да преценява с кои случаи да се занимава и с кои не. Управляващите изхождат от презумпцията, че според новия закон тази комисия ще има твърде много работа и трябва да има възможност да отсява по-важните казуси. Което пък отваря врата за субективна преценка и политическа злоупотреба от страна на властта. Депутатът Димо Гяуров от "Синята коалиция" коментира, че е категорично против да се дава право на комисията да преценява с кои случаи да се занимава. И допълни, че сините нямат свой представител в работната група, която допълва закона. Според Гяуров, ако законът остане в този му вид, голяма част от неговите текстове ще паднат в КС. "За пръв път чувам за работна група, която да готви промени в закона", обяви и Михаил Миков (БСП). И според него вкарването на административните нарушения в закона е некоректна подмяна на приетото на първо четене. Зам.-шефът на НС Анастас Анастасов, който е и шеф на работната група, не бе открит за коментар.

Текстовете трябва да влязат във вътрешната комисия днес. В програмата на органа за заседанието обаче законът липсва.

Зам.-шефът на вътрешната комисия Красимир Ципов смята, че законът ще влезе на второ четене в комисия тази седмица. Пред радио "Фокус" той поясни, че се очаква текстовете да бъдат окончателно приети в пленарната зала до Великден, за да бъде представен на представителите на ЕК, които ще бъдат в България в началото на май. Според Ципов има идея да се промени и предвидената давност от 10 години. В този дух е и новата проектодиректива на ЕК, която предвижда за конфискацията на престъпно имущество да няма давност. Приетите на първо четене текстове гласят, че ще се проверява имуществото и произходът на парите за покупката му в рамките на 10-годишен давностен срок вместо 15 г., както бе в предложението на Попова. По действащите закони документи трябва да се пазят до 5 г.



---------БЛОКАЖ------

Работата на комисията за отнемане на имущество де факто е блокирана, след като нейният шеф Тодор Коларов бе освободен в края на февруари. Окръжни съдилища отказват да запорират имущество по производства на комисията с мотива, че тя няма легитимен председател. В комисията вече са подготвили промени в устройствения правилник, някои от които противоречат на закона. Според тях се закрива инспекторатът на органа, а правомощия на председателя се прехвърлят на колегиалния орган. Сред тези правомощия са ръководството, организацията и изпълнението на бюджета на комисията, които според закона са изцяло от компетенциите на председателя, подбора на кадри и др. Това обаче означава, че дори Сметната палата да установи някакви нарушения, тя няма от кого да търси отговорност. От комисията отказаха коментар с обяснението, че до няколко дни ще бъде назначен човек, който да отговаря за връзките с медиите.