Седим с комшията в моята кухня, пием неговата ракия и обсъждаме нашите проблеми. Преминахме набързо през течащия покрив и запушената канализация на блока, споменахме неработещия асансьор във входа и подхванахме енергетиката.
- И сега какво, в Белене няма да строят атомна електроцентрала! - каза ми комшията, съкрушен, сякаш е поскъпнала ракията.
- Така ще е - поклатих глава, - като не са включили в делегацията за преговорите нито един спортен деятел! Министърът е момче икономистче, сигурно е готин за компания на чашка, но за преговори не става!
- Защо пък трябва да включат спортен деятел?! - почти изхлипа комшията.
- За да постигнат успех, затова! - отпих смела глътка и захванах да рисувам с думи: - Я си представи, сядат на преговорите двете страни и изведнъж откъм нашата делегация скачат представителна група български художествени гимнастички и заиграват ансамблово съчетание, та да видят руснаците какви сме окльощавели зарад тая пуста атомна енергия и да им трепне нещо в душите, а и в сърцата да им трепне!
- Ами ако не им трепне? - предположи комшията.
Имах отговор и за това:
- Тогава в преговорите ще се включи тежката артилерия! Котоошу! Пристига наш Калоян откъм Япония и от самолета - право в залата за преговорите. Мята ориз, пристъпва тежко от крак на крак, пък сграбчва Путин като сумист пръскачка за лозе и онзи, докато да каже "Добро пожаловать", го убеждава в българската позиция.
Комшията премисли, премисли, пък каза:
- Ами ако нашият се сецне в кръста? Путин е джудист, ще направи някой шейтанлък, ще го тръшне на земята!
Не пожелах да си кривя душата, признах:
- Възможно е, даже много.
Замислих се кой може да спаси нашата атомна кауза. И комшията се умисли. В кухнята стана тягостно, ако не беше гроздовата от джанки, съвсем бяхме загубени. И изведнъж се сетих:
- Тогава в преговорите ще се включат група състезатели по спортна акробатика! Българските спортни акробати са богове! Ще се замятат по килима в салта и кълба напред и назад!
- Това пък защо? - попита с надежда моят човек.
- То е ясно! - ухилих се. - Ще се мятат като побеснели, та да разберат руснаците какво сме принудени да правим, та хем собствено достойнство да браним, хем без атомна енергетика да не останем.
Комшията обмисли думите ми, тъжно замези и каза:
- Аз мисля, че с това няма да ги трогнем.
Ама и черногледец! Нищо, ще го убедя. Хвърлих на масата следващия вариант:
- Тогава ще се намеси гросмайстор Веселин Топалов, ще играе той е2 - е4 и Путин веднага ще се сети, че няма да му дадем да си разиграва коня по цялото игрално поле.
- Ами ако не се сети?
- Ще се сети. Ако ли пък не, значи дори и спортистите не могат да се справят с проблема - добавих сурово.
Комшията хлъцна, прибеля като варосан:
- И тогава?!
Разперих ръце:
- Тогава не виждам друго, освен за Белене да преговаря фокусникът Астор.
Комшията светна като нахранено бебе:
- Ето с това да беше започнал! Фокуси трябват тука, братче, фокуси! И всичко ще е наред!
Чукнахме се и отпихме удовлетворени.
...гроздовата от джанки...
- е има и други бисери, де...