През уикенда имаше и по-значителни изказвания на държавници като "Аз съм прост и вие сте прости" или "Моята България..." - но те вече бяха широко дискутирани, а явлението на Цецка Цачева остана в сянка. Считаме го за несправедливо и насочваме вниманието ви към нейните идеи за свободна икономическа зона в Белене, оползотворяване на осиротялата площадка и вплитането й в стопанския живот на региона.

***

Емил Кошлуков, фактор, TV7: Знаете добре, че "Белене" дълги години е представяно като звездата на нашата енергетика, като невероятно полезен проект за България. Тази нагласа, тези представи в зрителите, в българите изцяло съществуват - "Белене", евтин ток, атомна централа, водещи сме в света, водещи разработки. Възприема се като национална гордост. Разбира се, икономически проектът е безумен. В крайна сметка всяко нещо се оправя от цената. Но ще се сблъскате с тези нагласи на изборите. Ако сега разумните хора ви подкрепят или да речем хората, които смятат, че Русия вкарваше Троянски кон чрез "Белене" или въобще проевропейски настроените. Не знам дали те не са мнозинство. Ако тръгнете по всяко село, всеки разбира от ядрена енергетика. Всеки знае за АЕЦ "Белене" и "Козлодуй", всичко знаят. Но хората в огромната си част казват "да, нека да построим атомна централа, голяма работа". Как ще разяснявате оттук нататък?

ЦЦ: За мен е много важно как напред във времето ще се преодолеят последиците по начин, че да се намери възможност тази площадка на "Белене", която донякъде е разработена, да бъде оползотворена.

ЕК: Наред със стотици милиони?

ЦЦ: Да бъде оползотворена. Аз съм убедена, че е възможно. Дори бих казала нещо много смело. Свободна икономическа зона. Примерно, на тази площадка или пък възможността това, което възложихме на министър Добрев с решението на парламента, да се направи необходимото, за да се проучи възможността. Аз не казвам, че там категорично ще има паро-газова централа, но тази площадка трябва да бъде по някакъв начин оползотворена. Тя трябва да бъде вплетена и да дава нов шанс за икономиката на този регион. Това е предизвикателството пред мен като народен представител. Това е предизвикателството пред мен.

ЕК: Притеснявате ли се от политическата цена, която може да платите заради отказа да строите "Белене"?

ЦЦ: Не, и ще ви кажа веднага защо. Защото, ако това е била цената, нямаше да са тези резултати 2009 година. Тогава, когато правителството на тройната коалиция казваше - "Белене", "Белене", "Белене", но няма договор. Защо не подписаха договор? Няма да се уморя да задавам този въпрос. Защо двама министри на икономиката - Румен Овчаров, Петър Димитров не подписват договора, след като 2006 година има подписано с "Росатом" споразумение в рамките на една година да бъде подписан контрактът, който да даде конкретиката. И най-важният въпрос - колко ще струва това нещо? Виждате ли, ние, българите, и не само ние, сигурно хората така сме устроени - 30 години очакваме едно чудо, "Белене", да ни светне, да бъде България конкурентна, да стане енергиен център на Балканите, да изнасяме електричество. След като се изплатим, нашите поколения да имат един по-добър живот. И през всичкото това време, докато ние мечтаем за това, докато подготвяме специалисти, защото много българи, млади, завършиха такива специалности, които с потенциал след това да се реализират на този обект, през цялото това време ние не знаем колко ще струва, каква е цената, можем ли да я платим?

ЕК: Което е безумието.

ЦЦ: В личен план вие сигурно искате да притежавате някакъв вид луксозна стока например, идва ми наум яхта да кажа.

ЕК: Като нищо.

ЦЦ: И ви желая, и сигурно си го мечтаете колко приятно ще е.

ЕК: Примерът е ясен!...