|
| Красимир Добрев |
Я.М., София
Действащият в момента Граждански процесуален кодекс (ГПК) е сравнително нов. Той е в сила от 1 март 2008 г. и с него се въведоха нови правила, включително и при връчването на съобщения и призовки по граждански дела.
Процедурите са посочени в главата "Съобщения и призовки". Според чл.38 от ГПК "съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото". Когато получателят не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. Изрично е посочено, че ако страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Това означава, че ако е казано съобщенията да се приемат от адвоката на страната, те трябва да се пращат на него и тогава се счита, че и страната е уведомена.
Според ГПК връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството. Законът допуска по искане на страната съдът да може да разпореди съобщенията да се връчват от частен съдебен изпълнител. Разноските на частния съдебен изпълнител са за сметка на страната. Когато съобщението не е връчено по друг начин, съдът може да разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда по телефона, телекса, факса или с телеграма. На страната могат да се връчват съобщения и на посочен от нея електронен адрес. Те се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система.
И тук стигаме до начините на връчване. Първият от тях, естествено, е личното връчване. Когато това не може да стане обаче, то трябва да се връчи на друго лице, което е съгласно да го приеме. Това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните или който живее на адреса или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Съобщението обаче не може да се предаде на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата. Така ако примерно леля съди племенник, не може лелята да приема призовката или съобщението.
С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването.
Сегашният кодекс допусна и т.нар. връчване чрез залепване на уведомление, което е и краткият конкретен отговор на поставения въпрос. Според чл. 47, "когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия". Нещо повече. Когато до тях не е осигурен достъп, съобщението може да бъде залепено на входната врата или на видно място около нея. Иначе, когато има достъп до пощенската кутия, призовкарят трябва да пусне уведомлението и в нея.
В залепеното уведомление изрично трябва да се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, и съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител. Както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.
ГПК определя, че връчване може да стане дори чрез публично обявление в "Държавен вестник". Тази хипотеза е възможна, ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Тогава по искане на ищеца съобщението до него за заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник". Съдът разрешава връчването да стане по този ред едва след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация. След това пак ищецът трябва да потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.
Необходимо е да се знае и още нещо. Според ГПК страната по едно дело, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в България. Ако не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.