|
| *** |
- Къде! - рекоха в хор от охраната.
- При министър-председателя!
- Не може. Не става така. Трябва да имаш определен час, определена тема, сложно е, махай те се.
Запънах се:
- Аз идвам при премиера по един много важен въпрос!
- Министър-председателят много добре знае всеки важен въпрос в страната. Ако не го знае, значи въпросът не е важен.
Рекох им:
- Лесно ви е на вас! Стоите си тука на сушина, хапвате си по три пъти на ден и хич не ви дреме на кобура за обикновения човек!
Охраната захвана да звъни по телефоните и пред мен застана един от сътрудниците на премиера. Поне така ми казаха.
- Слушам - рече сътрудникът, - какво толкова важно ще кажете на премиера?
- Искам да споделя с бащицата важни неща за най-големия бич, който днес ни мори. Това е бедността. Вече никой не говори за нея. И най-важното, никой не отваря и дума за глада.
- Този въпрос вече е обсъждан в правителството.
- И какво от това! Бедността и гладът растат като за световно! Нищо не се променя, нищо не се прави, никой дори не говори за това!
- Разбирам - каза разбиращо сътрудникът на премиера. - Но има нещо, което вие не разбирате или не искате да разберете. Правителството не може да се занимава прекалено дълго с един проблем. Кабинетът се е произнесъл по въпроса за бедността и глада още преди месеци и темата е затворена. Край! То да не е магистрален лот или ремонт на църква, че да го откриваме по десет пъти.
- Не искам никого да обидя, най-малко премиера, но по тази тема направеното е абсолютна нула! Непрекъснато расте броят на хората, които мизерстват или направо умират от глад. Дойдох това да кажа, за да може правителството да вземе правилните мерки и да победи бедността още в зародиш!
Сътрудникът ме хвана под мишница и ме изведе на тротоара пред Министерския съвет. Каза ми бавно и внимателно:
- Не се обиждай, ама ти нищо не разбираш, май! Населението, хората, публиката ни - това не разбираш ти! Хората не могат да съсредоточат своето внимание за по-дълго време върху една тема! Това е проблемът, не гладът! Да, правителството се е занимавало с проблемите на бедността у нас, взело е решение, набелязало е мерки, да. Това беше още преди месеци, не помниш ли? Е, и ако до днес въпросът не е решен, какво значи?
Нямах представа и вдигнах ръце:
- Какво значи?
- Значи, че проблемът е нерешим! Значи още, че правителството се е захванало с други важни и неотложни задачи от своята програма и работи, върви напред.
- А проблемът с бедността и глада, кога ще се реши?
Сътрудникът на премиерът тежко въздъхна и ме запита:
- Нарочно ли го правиш? Наистина ли не разбираш, че това вече е затворена тема за нас! Щом един важен въпрос е говорен и коментиран в правителството вече никой не се връща към него, освен ако трябва да се извърти на 540 градуса, примерно по "Белене". 540 градуса е оборот и половина - виждате за каква динамика става въпрос, а това, дето го рекохте - глада... Скучна работа. Нито членовете на кабинета, нито хората, нито партията, никой няма право да се занимава със застоялите теми...
- Защото не могат да се съсредоточат за по-дълго време по една тема...
- Браво! - похвали ме сътрудникът. - Схващаш вече самата същност на нещата! Друго има ли?
Замислих се:
- А може ли пак, не сега, някога, напред в бъдещето, пак да се постави за обсъждане въпросът за бедността и глада?
Сътрудникът широко се усмихна:
- Разбира се, че всеки въпрос винаги може да се постави за разглеждане след време. Важното е да му се сложи друго име на проблема или да настъпи драматична промяна, за да може да задържи вниманието на министрите, на премиера. И най-вече на хората, които ни гледат и слушат! Толкова трудно вече се задържа вниманието на народа, че управлението става направо невъзможно...
После сътрудникът спря маршрутката ми, изчака да се кача и ми помаха за сбогом.
