|
| *** |
- Божке, дано да влязат в друг блок! - завайка се бабата.
Колата им спря пред техния блок, влязоха в техния вход. Облян в студена пот, Иван Безработния слушаше как асансьорът се изкачва. Спря на етажа над тях. Скупчени като стадо около него, домашните му го погледнаха с надежда в очите.
- Щом са почнали, ще карат наред - каза той. После се разбърза - Мале, скоро заведи Манолча в мазата, хубаво да се скрие сред бурканите!
В това време от апартамента над тях долетяха първите викове, чуха се груби крясъци и дивашки смехове, заплака бебе, писна мома.
- Леле, как са се настървили! - сви се жена му и макар да бе три пъти по едра от него, потърси закрила в прегръдките му. Иван Безработния прегърна колкото успя от ханша й, опита се да я успокои:
- Зарад наредбата е, булка. Нали вече сме доживот прикрени към парното, затуй са се развилнели. Но то пък е и за добро, ще ни пазят, та да има от кого да събират пари.
Сам не си вярваше.
Изведнъж топурдията отгоре затихна. Надникнаха плахо през входната врата и ги видяха - слизаха по стълбите, бавно, царски, отпред топлинният счетоводител, отзад двама водопроводчици.
Иван Безработния разбра, че им е спукана работата - идваше да снема показанията на топломерите самият Петров.
Израсъл в "Люлин 5", Петров невинаги е бил топлинен счетоводител. Ала като бил седемгодишен, при една проверка го взели във фирмата за отчитане на дяловото разпределение заедно с други момченца, та забравил род и семейство и сега дере по три кожи от абонат. Топлинните счетоводители така наричаха хората, абонати, което ще рече добитък, а най-точно - нещо между куцо магаре и кльощаво прасе.
И ето, Петров спря пред тяхната врата - висок, красив в синия си гащеризон, а в колана му бе затъкнат голям тръбен ключ.
- Какво, абонат, потребяваш ли гигакалории? - каза грубо той.
- Колко да потребяваме ние, нищо не потребяваме, безработен съм, а булката е дебела и все й е топло! - заломоти Безработния.
- Не ме лъжи! - кресна Петров и го перна през лицето с връзка кълчища. - Нали те знам, че работиш тайно на един строеж!
Топлинният счетоводител влезе в апартамента, водопроводчиците го последваха, разблъсквайки грубо домакините.
- Я ела тук! - повика го Петров. - Какво показва топломерът ти, абонат?
Иван се взря в цифрите.
- Не зная, господин топлинен счетоводител. Бог ми е свидетел, че нищо не разбирам от всичките тия цифри!
- Не разбираш! А да потребяваш топлинна енергия разбираш!
Водопроводчиците се засмяха като диваци и събориха булката му на дивана да я опипват. Иван стисна зъби, но нищо не каза - открай време топлинните счетоводители имаха правото на първата нощ, че и на останалите.
- Не разбираш! - говореше Петров и се разхождаше напред-назад.
Лъснатите му до блясък тежки обувки тропаха по паркета и Иван си представи как са се свили Найден и Милкана в апартамента под тях, гледат в тавана и устата им мълвят текста на Хартата за правата на потребителя, та белки Брюксел дойде да ги отърве. Казваха разни хора от други квартали, че Брюксел бил вече оттатък Балкана и всеки момент щял да дойде, ама Безработния много не вярваше на тия думи.
Петров подвикна:
- Хайде, колеги, че още апартаменти ни чакат!
Тръгнаха си. Булката рачи да се лепне за водопроводчиците, но Иван я спря:
- Върви да доведеш мама и Манолча!
Жената се опомни, пое към мазето, оправяйки блузата си. Иван Безработния вдигна очи и изстена:
- О, спи ли Бойко, о, Бойко не види ли!
Отговор нямаше.
