Глей сега, Пешо! Човек не може се един и същ да си бъде! Беше, каквото беше! Постреляхме си, поиграхме си - тупаници имаше, бригади и бригадири пращахме насам-натам да дръпнат, нали, говното на когото требва, пликове с дойче марки делкахме... Вече е друго. Нема ги вече дойче марките, Пешо! Сега сутрин индексо "Дау-Джонс" гледаме, по обед кинти, за да спонсорираме некой детски дом за идиотчета пускаме, а вечер СиликоНина ни пее... Друго е сега! Е, и тренер, и той какво казваше, дето оня грък Одисей ли, Караманлис ли, го бил казал: "Никога не можеш да се изкъпеш у една и съща баня. Сичко тече, сичко се променя".

Е, вече и норматив за кривите краставици от Европа ни пратиха. Крайно време е да се фанеме добрите търговски практики и у България да ги внедриме! Кос коджамити бизнесмени сме сега! Вече не се стреляме, вече у сутрешните блокове интервюта даваме! Ясно ли ти е, Пешко, момчето ми! Щото ти винаги си бил хем класик, хем у лека - полусредна, дето още тренер го беше казал: "Тия леките класици ама толкова бавно загреват, направо албански реотан!

Земи си, Пешо, една печатничка за етикети. По Германия и Австрия ги има колко щеш. И то на много екстра цени. Земи си печатничката, пусни си я и карай според добрите търговски практики. А те кво са? Те са да не лъжеш клиента. Честен да си към него. Целата истина и само истината! Е, правим един вурст - "Странджанска легенда"! Егати легендата - вътре е само човки, рога, соя и палмов шрот. Обаче етикета трепач - сичко описано, но по научному! Нема, нали, да съм луд да пиша "Съдържа пастирани говежди копита"! И най-отгоре едро: "С намалено съдържание на холистерол"! И не лъжа! Честен съм към потребитело! Щото къде сега у копитата холистерол! Начи, върви "Странджанската легенда" по магазините и търговските вериги като баварец на асфалт!

Или миналия месец - абе, една партида сирене, ама доста, некъде поне осем ли, десет ли, тона, бе кво му стана, плесен някаква фана и, оппа, порозове! Друг да е, ще земе да се опитва да го пробута по ресторанти и "Ол инклузив" хотели на половин цена или да го прекара през каландри и пасатори, на извара или нещо такова да го прави, аз обаче не! Викам технолого, дето ми я върти тая мандра, която ми го тури на врато това розово сирене, един Коджабашев, тургам му една буца от розето и му викам:

Яж, Коджабашев, че черен ми се виждаш!

Той - хъката, мъката - ама изяде го. Сичкото. Наблюдавам го после тоя Коджабашев три-четири дни, нещо ще повърне ли, ще се накендза ли, разстройство ще получи ли, лошо ще му стане ли - нищо. Едни розови бузи отпрал - направо заплатата му на половина да я резнеш! Опитах и аз малко - бе яде се, нищо му нема на сиренето. Дори малко на кашкавал бие. Викам една моя специалистка - Цеца. Голем керкенез. Ни цици, ни дупе, ни крак... И пуши като ТЕЦ. Като влезнеш у стаята й, все едно в леярнио на "Кремиковци" влизаш, обаче иначе да ти измисли рекламка, нещо име на артикул, други тарикатлъци - царица е. Носи ми тя на другио ден идеята си - "Розово филаделфийско сирене". Идеално! Що да има синьо сирене, а розово сирене да нема!? Направихме един етикет - бомба! Завърте го печатницата, налепихме го по кутиите с плесенясалото сирене - изядоха го! Сичките десет тона! И нещо да съм излъгал клиента? Нещо да съм го замотал? Нищо такова! Та дори викнах го Коджабашев - да види там като как и защо се получи това порозовяване. Що да не почнеме едно серийно производство на филаделфийско сирене? Ми добре върви!

Това е, Пешо, приятелче, добрите търговски практики, те ще ни оправят!