|
| *** |
Към съдържанието на общата култура спада предупреждението на Хегел. Единственото, на което ни учела историята, според него, било, че никой не се учел от нея. Нататък общата култура се пропуква. Масово предполагаемо е недоволството на Хегел от тъпанарите, които не се учат от историята.
Обаче обратното. Наопаки сиреч. Хегел смятал за грешка търсенето на образци от миналото, исторически аналогии, примери за подражание. Щото всяка нова ситуация изисквала нови решения и приравняването й към някакви отминали илюстрации само би оплескало работата.
След 10 ноември, ако си спомним, много наивници правеха оптимистични ретроспекции, сънуваха Европа след Втората световна, бълнуваха нов План "Маршал", потоп от стотици милиарди долари инвестиции, заливащ новите демокрации и пр. "Маршал" нъцки! На Америка не й пукаше за нас, Европа си имаше тежки вътрешни проблеми, нищо печелившо не се зададе на хоризонта, освен незаконно напечелилите се мутренски корпорации.
Към края на февруари Бареков скъса в ефир вестник "Труд" и пророчески каза: "Ето това ще бъде съдбата на парцала!" С възмущението заваляха и аналогиите - средновековно книжно аутодафе, Индекс на забранените книги, нацистките книжни клади, "451? по Фаренхайт" от Рей Бредбъри, изгаряните от върли седесари книги на Желев. Глупости на търкалета.
Първо, между изгаряне и късане има голяма разлика - точно колкото е разликата между късане и изгаряне. Второ, ако онова, което момчето разкъса, е било наистина парцал, съдбата му наистина би трябвало да бъде като на всеки истински парцал. Трето, проблемът тук е кое е парцал и кое не е парцал.
Ако държим да сме честни, оценявайки степента на платеното блюдолизничество и необективните фалшификации, както в хартиените, така и в електронните медии, като не смятаме няколко щастливи изключения, парцал до парцала, мила моя майно льо, Барек до Барека!
Надутото самочувствие впрочем е един от често срещаните парадокси на историята. Парцали, съдби, заклинания, пророчества - трябва да си доста нафукан, за да ги правиш тези неща съвсем сериозно и още по-съвсем нафукано. Трябва, дето е рекъл брадатият германски комуняга, хас да приемаш личната си комедия за световна трагедия.
Като стана дума за пророчества, се сещам за Мишел дьо Нострадам. Голяма излагация, голямо нещо! Пък и евреин на туй отгоре! Предсказал доста неща, пророкувал човешки бедствия, надзърнал в бъдещето, а взел, че умрял прав! Толкова ли не е предвидил кога ще ритне камбаната, че да полегне кротко и да гризне дръвчето от равновесно хоризонтално положение!
Направо срамота! В това отношение дъртият хитрец Чърчил е по-добър пророк от Нострадамус. Без да знае кога точно ще умре, винаги е бил готов с хоризонталното ситуиране поради простата причина, че твърдо е спазвал житейския принцип: "Никога не стоя прав, когато мога да седна, и никога не седя, когато мога да легна!"
Слонът между другото спи прав. И като рече да умира - дръж се, земьо, и пр. А жирафът, не е лошо да се знае, ражда прав. Затова първата голяма опасност за новороденото е не да не попадне в зъбите на хиената, а да не си строши врата, люскайки се от близо три метра височина.
И още нещо, за да завършим с шегите (най-вече с черния хумор) на Клио. По принцип историята не е учителка, тя не е предназначена да носи поуки, да предлага аналогии, да разнася мъдрости.
Историята е особена индулгенция. Човечеството върви напред, върши престъпления, после ги описва в историческите трактати, заклеймява ги, отдъхва си, въобразява си, че е получило опрощение, и продължава на чисто нататък да върши нови престъпления.