Малкото пристанище Lugar de Baixo, сгушено под високите скали на преживялото много бури западно атлантическо крайбрежие на остров Мадейра, трябваше да осигури идеално посрещане на суперлуксозни яхти. Изграждането му глътна 50 млн. евро. Големите океански вълни обаче три пъти разрушават стената на пристанището след издигането й през 2005 г. и затова дори яхтсмените авантюристи рядко се изкушават от възможността да акостират в Lugar de Baixo. Да не говорим за милиардерите с плаващите дворци. Пристанището днес е изоставено; верига прегражда пътя, по който Олег Дерипаска или Роман Абрамович биха могли да стъпят на сушата.



Яхтеният клуб е празен



Огромни като океанските вълни, разбиващи се край Lugar de Baixo, са и сумите пари, които ЕС отпуска на Мадейра - португалския остров, известен с подсладеното си вино и слънцето през зимата. Пристанището е било финансирано главно от полуавтономното правителство на Мадейра, а 3.5 млн. евро са дадени от Брюксел, който, както и останалите поддръжници на идеята за изграждането му, не обръщат внимание на предупрежденията, че разширяването на бреговата ивица - любимо място на запалените сърфисти - няма да е подходящо за яхтсмените.

Подобна е ситуацията и в намиращото се наблизо място за разходки и ресторантски комплекс в Frente Mar Madalena, където ръждясала табелка показва, че ЕС е отпуснал 1.2 млн. евро. Строителите обаче са си затворили очите за рисковете от свличания на камъни от скалите. До откъсването на голям скален блок, който е направил дупка в покрива на ресторанта преди две години и оттогава



комплексът е необитаем



Остров Мадейра сега е затънал в дългове - дълбоки като водите на Атлантическия океан, които го заобикалят. Твърди се, че кредитите са натрупани благодарение на подкрепяния от правителството строителен бум, прекалено щедро подпомаган финансово от Брюксел. Населението е 250 000 души, а дълговете на острова възлизат на 6 млрд. евро.

"Мадейра е като Гърция в Атлантическия океан", казва Гил Кана, градски съветник от местната опозиционна партия "Нова демокрация". Той твърди, че от години съществуват близки и доста вредни взаимоотношения между политиците на острова, предприемачите и отпускащите пари в Брюксел. "ЕС раздава пари доста лесно, а правителството е взело прекалено много средства от банките. Ние сме малък остров и трудно можете да ни забележите на картата. Да имаме дълг с толкова много нули си е лудост", смята Кана.

Отпивайки от кафето си на площад във Фуншал, столица на Мадейра, Гил Кана изглежда спокоен като възрастните британски и германски туристи, които се разхождат наоколо. Те харесват тихата атмосфера на острова, където не се шляят хулигани. Въпреки това в джоба си той носи флаконче с лют спрей, а когато излиза през нощта, взима със себе си пистолет "Браунинг". Кана има специално разрешително да ги носи като средства за лична самоотбрана. Жителите на Мадейра, които открито говорят за политика, са заплашени от сериозни последствия. Гил Кана два пъти е бил бит, заведението му е опожарявано и са потрошавани колите на семейството му.

"Като общински съветник се оплаквам от корупцията при строителните проекти и няколко от тях вече бяха спрени", казва той.



"Затова и ме тормозят"



Гил Кана сочи с пръст привърженици на Алберто Жоао Жардим (69 г.), който оглавява регионалното правителство на Мадейра от 1978 г. и е един от най-дълго управлявалите европейски лидери. Популярността му сред населението е огромна заради милиардите, които е похарчил за развитието на острова. Преди да бъде свален от власт диктатора Салазар през 1974 г., островът е бил бедно запустяло място. Днес път с дължина от над 190 км и много тунели свързва различните части на Мадейра. До изолираните преди години планински области сега по стръмните пътища се стига само за един час, а не както в миналото за четири часа.

Мадейра получава голяма част от парите за развитието си в последните 25 години. Те са главно от европейските фондове и възлизат на около 2 млрд. евро. Преди десетина години обаче отпусканите суми започват да намаляват и Жардим решава да взима средства от свободния пазар чрез обществени фирми. Така строителството продължава до положението, в което се намира днес - дори и малките населени места могат да се похвалят с пищни градски центрове, басейни и футболни игрища.

Правителственият в. "Журнал" покорно съобщава, че президентът прерязва годишно лентите на над 450 новооткрити обекта. Подобни събития той превръща в политически митинги, на които изобличава враговете си в дълги речи. "Обвинява ме, че съм комунист, марксист, член на Опус Дей и какво ли още не", въздъхва Майкъл Бланди, председател на "Бланди груп", която е част от мощна английска бизнес общност, установила се на острова преди 200 години.

Днес освен производството на вино на Мадейра Бланди притежава основния независим вестник на острова и затова получава язвителни забележки от Жардим, който го обвинява, че е "колонизатор". "Президентът Жардим е доста разумен човек и в миналото е направил много за развитието на острова," обяснява Бланди, който се оплаква от нелоялна конкуренция, тъй като в. "Журнал" получава годишно по 3 млн. евро държавни субсидии. "За съжаление прекалено много пари от ЕС са раздавани безотговорно и



островът се е пристрастил към тях"



"През 2000 г., когато парите от Брюксел започват да намаляват, станахме свидетели на по-голямо творчество в счетоводството. Тогава Жардим създаде фирмите, които отпускаха пари, за да се строят още повече пътища и голф игрища. Цялата ситуация обаче излезе от контрол", допълва той.

Индустриалните паркове, които са достъпни само по стръмни планински пътища, са почти празни. Терминалът за кацане на хеликоптери например никога не е използван. В Мачико, чието население е 10 000 души, морският пейзаж е доминиран от огромна общинска сграда, която би се вписала по-добре в голям лондонски квартал. Вътре има театър и две кина, които са отворени само няколко вечери в годината; има и два неизползваеми ресторанта. "Сградата е построена по чертежи, направени върху салфетка", казва Джозеф Фритас, който е сервитьор в местен хотел. "Жардим добре умее да отстоява правата на жителите на Мадейра, но може и добре да използва ресурсите, с които разполага."

Голяма част от обществените пари за реализирането на подобни проекти идват от португалското правителство, но Лисабон твърди, че готовността на ЕС в миналото да предложи съфинансиране е насърчило презастрояването. "В цялата страна има прекалено много строежи, не само на Мадейра", казва министър-председателят Педро Пасуш Коелю, към чиято Центристка социалдемократическа партия принадлежи и Жардим.

Наскоро говорител на Европейската комисия обясни, че е имало "много добри проекти, съфинансирани от ЕС в Мадейра". Германският канцлер Ангела Меркел обаче даде острова за пример как не трябва да се харчат парите от регионалните фондове на ЕС.



"Има много красиви тунели и магистрали",



каза тя през февруари. "Това обаче не допринася за конкурентоспособността." Жардим пък отговори на критиките в типичния си войнствен стил и нарече Меркел "невежа". Според него дълговете на острова просто са "капка в океана". Кредитната агенция "Мудис" понижи рейтинга на Мадейра миналото лято, а Жардим реагира, като обяви, че забранява достъпа на служителите на агенцията до острова.

Подобна популистка риторика обаче минава пред жителите на Мадейра, които през октомври м.г. избраха Жардим за пореден четиригодишен мандат. Той получи само 48% от гласовете, което е най-слабият му изборен резултат за последните 33 години. Блогерът Едуардо Уалш е на мнение, че португалските национални лидери е трябвало да го спрат преди години. "Жардим е истински диктатор", казва той. "На национално ниво обаче нищо не се прави, за да бъде спрян, тъй като ги е страх, че може да започне да агитира Мадейра да обяви независимост."

Както и другите критици на правителството, Уалш също е имал проблеми заради позицията си. Властите са завели десетки дела за клевета срещу него. Уалш и други активисти като него твърдят, че са били бити от охранителите на Жардим по време на обществени дебати - пристигнали с катафалка и държали плакат с надпис "Да погребем корупцията". Според Уалш едно от предимствата на дълговата криза е, че е насочила международното внимание към проблемите на Мадейра. Може би това е и една от причините, поради които администрацията на президента наскоро отклони интервюта, поискани от чуждестранни журналисти.