Абсурдни пречки пред подобряването на работата на администрацията са изтъкнали министерствата в отчетената като успешна административна реформа. Ведомствата са бламирали голяма част от първоначално предложените мерки, като са се оправдали, че изпълнението им е нецелесъобразно. Така нарочени за закриване структури се оказаха спасени, бизнесът ще продължи да плаща за скъпи и абсурдни лицензионни режими, а електронните услуги за гражданите ще продължат да са химера.
Това става ясно от приетия от кабинета отчет за изпълнението на общо 572 мерки за оптимизация на работата на администрацията. Тромавият план, включващ купища регулярни дейности на министерствата и забавени с години обещания, бе отчетен като успешен със 72.7% изпълнени мерки и други 22.4% в процес на изпълнение. Едва 4.9% от идеите са в графа неизпълнени, и то с добро алиби - те вече се приемат за нецелесъобразни и вредни.
В този списък се оказаха част от шумно прокламираните решения за закриване на ненужни държавни структури. Така например икономическото министерство се е отказало да закрива държавната агенция по метрологичен и технически надзор, чиито функции следваше да се прехвърлят към други структури като института по метролоия и българската служба за акредитация. МИЕТ обаче вече счита това за вредно и дори е освободило агенцията от несвойствени структури. Две звена е отказало да закрие и просветното министерство - центъра за информационно осигуряване на образованието, в който работят 11 служители, и звеното за оперативно и финансово осигуряване на организационните структури, което щяло да се премахне след евентуално приемане на проектозакона за училищно образование. Проблем има и в земеделското министерство. Екипът на Мирослав Найденов вече втора година не успява да преобразува агенцията за борба с градушките в търговско дружество, което да не разчита на бюджета и да заработва парите си на свободния пазар. Още отсега е ясно, че това ще доведе до въвеждането на поредната абсурдна такса - за защита от градушки. За нея ще се пише отделен закон.
МВР, което по традиция остава извън всякакви опити за административна реформа, е обявило за нецелесъобразни 2 от общо 6 предложени мерки. Според хората на Цветан Цветанов е невъзможно МВР да започне да приема по електронен път заявления за издаване на лицензи за частна охранителна дейност и за търговия с взривни вещества и оръжия. От дадените от МВР обяснения става ясно, че силовото ведомство е далеч и от преминаването към електронни услуги, и от системния подход в борбата с престъпността. "В момента не действа единна информационна система за противодействие на престъпността, липсва в нарушение на закона за частната охранителна дейност и регистър на издадените лицензи. Това не позволява на настоящия етап облекчаване на бизнеса чрез служебна проверка на обстоятелства и факти, които се удостоверяват от други институции", пише в становището на МВР.
Проблеми има и с други големи информационни системи, които продължават да не могат да обменят данни. Социалното министерство още не е успяло да осигури достъп на второстепенните си разпоредители до данните на служебните регистри в НАП, НОИ, Агенцията по заетостта, ГРАО, МВР, просветното министерство, МОМН, МЗ, МЗХ, МРРБ, МП, общинските администрации, съдилищата. За обмена на данни има предоставени европейски средства, но крайният срок от 31 декември 2010 г. се отлага за октомври 2013-а, става ясно от сайта на ОП "Човешки ресурси". Като мярка в процес на изпълнение е представено и евентуалното подобряване на търговския регистър. В същото време Законът за търговския регистър бе променян на два пъти в спешен порядък заради невъзможността да се спазят крайните срокове около въведената защита на данните и изискването за издаване на задължителни указания при заявления, при които има документални нередности.
Това е поредният случай, в който промяната в администрацията се случва само на хартия. Сред най-скандалните компромиси при управлението на ГЕРБ бе отказът на министерствата да преработят в законовия срок таксите за бизнeса, така че те да покриват само разходите по извършване на услугата. Това трябваше да е факт от 1 януари 2012-а, но така и не се случи.
Бизнесът щял продължи да плаща за скъпи и абсурдни лицензионни режими, а електронните услуги за гражданите щели да продължат да са химера.
Ами така е в ГЕРБерастката държава - бизнесът и гражданите да са в услуга на администрацията, люлка-кърмилница за наши хора.