|
| *** |
На жълтите павета започва военен парад.
- Мамо, мамо, я ги виж! - едно дете сочи двама войници с автомати, които охраняват брониран автомобил.
- Тези, сине, не са от парада...
- А какви са?
- Охранители на съседната банка.
Изведнъж на площада се разнася страховит грохот, сякаш Николета минава покрай Централния затвор. Не била Николета, а единственият български танк, оцелял подир ромски погром над поделението в Горна баня. Току пред входа на Националната галерия люкът се отваря и се показва лицето на премиера Борисов. С шлем, тъмни очила и широка усмивка.
Точно в този момент над главите на хилядното множество прелита един F-16 и с вертикална маневра каца върху жълтите плочки. Пилотската кабина се отваря и от нея изскача самият... Бойко Борисов. Той се отправя към официалните лица и поднася гиздав букет росни гербери на Росен Плевнелиев.
Но това не е всичко.
Тъкмо в този момент през площада минава и единствената българска подводница. Поставена на дълга бойна платформа, тя смайва възхитените столичани. И в миг от люка й се показва...
Точно така, познахте.
Той - по моряшка фланелка на "Адидас" с избродирана котва.
- Мамо, мамо, защо от всички военни машини излиза един и същ човек? Това да не е някакъв фокус? Как става така? - не спира да пита хлапето, а майката се чуди какво да отговори.
- И аз не знам как става, но знам, че е за хубаво.
- И все по-хубаво ли ще става, мамо?
- Все по-по-по... Накрая идва най-хубавото.
- А кое е най-хубавото?
- Краят! - въздъхва майката.
В този момент през площада минава единствената зенитна установка на въоръжение в родната армия, а от кабината й маха с ръка премиерът Борисов. Бодър дикторски глас обяснява, че в сравнение с предишното правителство, тази година ръстът на изстреляните ракети е два пъти по-голям заради градоносните облаци...
В съседната градска градинка двама шахматисти разиграват ендшпил.
- К`ва е тая гюрултия, наборе? Да не би да идват нашите? Пешка на е4.
- Отдавна загубих представа кои са нашите и кой е врагът. Гергьовден е, ленти режат... Кон на с6.
- Важното е да има барем един оцелял. Че инак кой ще възхвали победата.
- Точно от това се притеснявам. Уж вече не е Ден на овчаря, а мълчанието на агнетата продължава. Бенин и Гвиана ни изпревариха по свобода на словото... На 78-о място сме по независимост на медиите.
- Толкова напред?
- Уж блага роса пихме и комунизма рушихме, че и жабета ручахме, а днес от 8 милиона овце останаха едва 500 000, без да броя партийните листи.
- Не са виновни овцете, наборе, овчарите ни са много. А Дянков издои и месечината...
В този момент през площада тържествено преминава баш овчарят на бяла кобила и с любимото си овчарско куче.
